Индустриалното минало на Перник постепенно се заличава. Или поне материалните му следи.
Миналото лято с гръм и трясък бяха съборени мощностите на първата топлоцентрала в България – ТЕЦ „Перник“ в квартала „Хумни дол” и месеци след това хора от махалата събираха изпод отломките старо желязо, цели тухли и други „ценности“.
Сега в центъра на Перник се разрушава първото българско машиностроително предприятие, създадено за нуждите на Мини Перник г. в края на 19 век и в годините на соца прераснало в завод „Струма”. Мощностите му не се унищожават с взривове, а се бутат методично – от покрива към основите. И двете предприятия и терените под тях сега са частна собственост.
Държавният минен, машиностроителен и металургичен завод – гр. Перник „се създава” на 6 април 1948 с Постановление на Министерски съвет. Заводът наследява минната машинна служба, обособена през 1882 г. за поправка на сечивата, с които миньорите извършват ръчно добива на въглища. Първите работници в нея са двама майстори и трима чираци с едно огнище и една ръчна бормашина.
В началото това е само ковачница, а след четири години към нея възникват и нови отделения. През 1909 г. няколко работилници са преименувани на „майсторски и депо”, а през 1918 г. за първи път минен инженер Георги Стефанов е назначен за техен завеждащ.След Първата световна война победена, разорена и натоварена с репарации, България има остра нужда от суровинни източници на енергия, каквито са пернишките въглища и затова добивът им се завишава.
Разработени са нови рудници, а това води до увеличаване на работата и в работилниците, където вече са наети около 300 работници. Мините възлагат проектиране на специална зграда за машинната служба и през 1920 г. строежът и започва, за да завърши след 4 години.
Постепенно въгледобивът се механизира и работилниците за грижа за минната техника стават 10. Основната дейност в тях е поддръжка на машините и съоръженията при рудниците, четирите сепарации, дековилно-железопътната мрежа, двете електрически централи. Ролята и значението на Машинна служба нараства още, когато през 1934 г. се взема решение зя централизирано управление на мините в страната със седалище в Перник. Тогава става обединението на Машинна и Електротехническа служби в Машинно-електротехническо отделение.
Задачата му е да поддържа съоръженията, да произвежда нови машини, да контролира парните котли и инсталации, да преценява в горивно отношение пернишките, маришките и бобовдолските въглища. През 1937 г. е създадено и конструкторско бюро, което прави проекти за нови машини, съоръжения и инсталации, които се изпълняват в работилниците. Там вече има различни видове стругове – хабел и фрезмашина, както и пещ за закаляване. А за да има и квалифицирани работници, по това време Мината открива училище за металици – практици с три годишен курс на обучение по система от германски институт за техническо образование.
Бъдещите шлосери, стругари и електроинсталатори имат един ден в седмицата теоретична подготовка, а през останалото време учениците работят редом до работниците – така че в Перник дуална система е имало още през 30-те години на 20 век.С напредването на механицзацията на производствените процеси Машинната служба поема поддръжката и на брикетна фабрика, жп линиите, обектите с централно отопление, минните сгради. Увеличават се поръчките за електрификация, както и за строителство на далекопроводна мрежа.
В началото на 40-те години на 20 век вече е доставена електропещ „Сименс” за добив на стомана, прави се проучване за ново отделение, което да прави рудничните вагонетки, произвеждат се безконечни въжета и ролкови лагери за тях. През 1944 г. е пусната първата в страната стоманолеярна за формови отливки.
Промените след 9 септември 1944 г. заварват Машинните заводи към Държавни мини –Перник като сериозно предприятие и пред него са поставени нови задачи – за изграждане на тежката индустрия в страната. Та ка се стига до ПМС № 34 от 06.04.1948 г. с което се създава Държавен минен, машиностроителен и металодобивен завод, който по-късно става Машиностроителен завод „Струма”.
За няколко поколения перничани този завод е младостта им, кариерното им развитие и целият им живот, а за страната това е заводът за заводи. Той е в основата на българската индустрия., в изграждането на черната и цветната металургия, енергетика, машиностроене, химическа и строителна промишленост. Завод „Струма” изиграва важна роля за изграждането на Металургичния комбинат „Кремиковци”, Медодобивния комбинат „Г. Дамянов”, оловно-цинковите заводи в Пловдив и Кърджали, трета металургична база в Бургас, Заводът за тежко машиностроене в Радомир.
В този завод са произведени турбините за за водните и топлоелектрическите централи „Сестримо”, „Чаира”, „Белмекен”, „Росица”, „Тополница”, „Трояново”, „Марица-Изток”. В завода е работено и оборудване за АЕЦ „Козлодуй”.Ръководството на завода развива социална, културна и спортна дейност за работниците. Срещу завода е сградата на дом на културата на машиностроителите, където са развивали дейност академичен хор, танцов състав и даже симфоничен оркестър. Вътре в завода е имало спортна зала, където са провеждали тренировки отбори по гимнастика, волейбол, а футболният отбор на машиностроителите се е казвал „Торпедо”.
Непосредствено до завода работеше кино „Металик”, което беше използвано за декор на българския филм „Сняг” с режисьор Венцислав Василев, който е млад творец от Перник.
След промените от 1989 г. заводът и прилежащите му терени в центъра на Перник стават собственост на фирма на предприемача Максим Клейтман, чиито баща години наред е бил главен инженер и директор на този завод. Част от имота беше продаден през 200 6 г. и там се появи хипермаркет на голяма търговска верига. Заради дългове останалата мчаст от емблематичния завод е предложена за продан от съдия изпълнител и вече е собственост на пернишката фирма „Унико 99”.
По договор с новия собственик наета от него фирма разрушава мощностите от декември миналата година. Работниците внимателно демонтираха покрива на двете крила на административната сграда. Прибират всяка керемида и греда, а после същото щяло да става и с тухлите. За сега не е ясно инвестиционното намерение, но в близкия квартал „Твърди ливади“, който е архитектурен паметник на културата, се говори, че щели да вдигат висока жилищна сграда.Когато част от имота беше продаден от собственика му за магазин на „Кауфланд“ и така беше разрушена първата в Перник, а и в страната промишлена леярна, се говореше, че мощностите на завода ще бъдат превърнати в мол.
Тогава в преговорите с градската управа участваше и брата на Сергей Станишев – арх. Георги Станишев като проектант на бъдещата евентуална реконструкция. Намерението пропаднало, защото инвеститорите преценили, че не достига площ за паркинг за голям магазин. Предложено им било да направят подземен паркинг под бъдещия мол, но сметките показали, че това силно ще оскъпи проекта и намерението отпаднало.През лятото на 2015 г. в едно от халетата на завода Николас Макартър от Великобритания показа своя пърформънс „Бетонът гние, но аз мога да ползвам неговите призраци“, вдъхновен от някогашното машиностроително предприятие и от психологическия ефект от индустриалното развитие върху хората. Като част от арт феста „Водна кула“, организиран от сдружение ИМЕ в партньорство с пернишкия Регионален исторически музей, специално създаденият за завод „Струма“ пърформънс се разви в четири сцени разиграващи се в едно от някогашните производствени халета, където някога са се правели уникални трошачки, показани на панаири по цял свят.
Публиката, сред която беше и Максим Клейтман със съпругата си проследи нетрадиционното завръщане към пернишкото индустриално минало през погледа на един ексцентрик, превърнал завода в свой дом. Това вероятно ще се окаже и последното полезно предназначение на едно от най-старите машиностроителни предприятия у нас. / Автор:Руми Борисова
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
