Тези дни енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че в сектор енергетика всичко върви много добре. Държавната енергетика имала един милиард и половина печалба.
Но, все пак, според нея, трябвало много да внимаваме, за да защитим своята енергийна сигурност, с оглед визията и директивите на ЕС.
От кого да защитаваме своята „енергийна сигурност“? От Русия? Та тя искаше да ни даде ток и газ на толкова ниски цени, каквито няма в целия свят. И в добавка да ни плаща стотици милиони евро транзитни такси за тръбопровода Южен поток.
Значи Русия не застрашава нашата „енергийна сигурност“. Точно обратното. Тя искаше да е гарант за нашата сигурност.
Но Борисов и неговите пудели не искаха. Заедно с приятелите им от Брюксел. Следователно ние трябва да защитаваме нашата „енергийна сигурност“ от… Борисов и Брюксел. Защото те са заплахата. Никой друг!
И точно заради тази заплаха, сега бизнесът и народът се бият за цената на тока. Която се увеличава неконтролируемо всяка година. Работодателите смятат, че няма никакво основание за шоковото поскъпване на тока за фирмите и предприятията.
Обикновените хора пък, се страхуват, че увеличението на електроенергията ще доведе до нов, огромен скок в цените на основните хранителни продукти. А това ще генерира нови, още по-големи нива на безработица и ужасяваща мизерия. Защото не е тайна, че само в България съществува понятието „работещи бедни“.
А, за да се оправят нещата, за да може да се развива икономиката, трябва да има евтина енергия. Тоест, евтин ток и евтин газ. Борисов лично уби надеждата за евтина енергия, когато преди около две години заяви, че сме имали достатъчно ток, а природен газ не ни трябвал.
Но животът е по-силен от глупавите приказки на премиера и неговите пудели. Сега същият този Борисов, който с апломб твърдеше, че АЕЦ „Белене“ е само един гьол, в който са потънали без никаква нужда милиарди левове…Същият Борисов сега си счупва краката да търчи при азербайджанците, при турците, при гърците и при когото още си помислите, без руснаците, разбира се, за да целува ръце и да се моли за малко ток и природен газ.
Поради простата причина, че потреблението се увеличава. Макар и с малко. А производството на ток пада, защото дори останалите ни един – два блока от АЕЦ „Козлодуй“ не могат да работят на пълна мощност. А след година – две, когато трябва да закриваме и ТЕЦ-овете, наличният ток рязко ще спадне. А цената му ще скочи до небесата.
Но… точно тогава Борисов мисли да се кандидатира за президент. Само че няма да има кой да го избере, ако липсват ток и газ. А цените на хранителните стоки са космически. Затова са совалките на премиера в Турция, в Гърция, в Германия. Затова са приказките за газови хъбове и интерконектори. Той опитва да спаси собствената си кожа. Не нашата.
Защо бе, Борисов? Защо са тези молби за ток и газ? И то към държави, които ще ни ги продават три пъти по-скъпо, отколкото Русия! Нали не ни трябваше енергия? Питаме, но никой не ни отговаря.
А междувременно министър Теменужка Петкова и председателят на Булатом Богомил Манчев заявиха в един глас, че вече е намерен сериозен инвеститор за строежа на АЕЦ „Белене“.
Те разкриха, че мощен Китай имал интерес да инвестира в новата атомна централа. Но…правителството на Борисов все още не било взело политическо решение?! Вероятно, защото е на дистанционно управление от Брюксел. И, както винаги, чака някой друг да му каже какво да прави. И в икономиката, и в политиката на България.
Но докато Борисов се натутка, Китай и Русия взеха стратегическата инициатива. Китай финансира, а Русия строи нашата електроцентрала. Друг избор няма. И никой няма да чака повече Борисов. Или Брюксел.
А ако Борисов продължи да се опъва, ще отговаря за огромно престъпление спрямо българския народ. Да имаме готова площадка и готови атомни реактори, а да нямаме евтин ток. И да просим от чужбина.
Нека Борисовците не забравят, че Народният съд е винаги страшен.
Автор Иво Македонски, istinata.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
