У нас мнозина днес се опитват да създадат впечатление, че до 1944 г. в България всичко е било тихо, кротко, мирно, цивилизовано
А какво стана със стихотворението на Иван Вазов „Елате ни вижте“ и дали няма убийства от всеки ъгъл и масов погром 1925 г., като че ли няма показатели, по които България никак не е била перфектната страна в Европа?
И изведнъж идват злите комунисти, взривяват „Св. Неделя“, като че ли до тогава няма убити, няма жестокости.
Всичко, което е постигнато с десетилетия до 1989 г., всички постижения на социалистическа България искат да бъдат изтрити, но имам един прост въпрос. Дали навсякъде е било само престъпления и защо съществува тази носталгия?
Носталгията е за нещо, което помниш с доза тъга, че няма да се върне и тук идва въпросът къде останаха победите на България в спортните дисциплини, къде останаха патентите на иновациите, който България дава на света?
Когато говорим за училището, изучаването на историята трябва да се показва обективно за всяко едно време от България като бъдещите поколения сме съдници, но само от нашата гледна точка.
Усещането за миналото е преди всичко емоция. Не може един човек, който така или иначе олицетворява България десетилетия наред като Тодор Живков, просто да бъде зачеркнат. Това не е коректура на книга, която, като я зачеркнеш, престава да съществува.
Защо не се обръща внимание в училищата как всяка година малко по-малко всичко се подменя с нови програми и как български автори се заменят с чужди, които нямат нищо общо с нашата страна?
Ако погледнем българската и световната история, виждаме, че повечето идиотизми са вършени именно от млади хора.
През комунистическото време, както го наричат, се учеше за партизаните и за комисарите и за руснаците, но се учеше и за Гьоте, за Шекспир, за Толстой, Лермонтов, учеше се цялото наследство на световната класика. Сега вече не се учат. Универсалното образование, което сега така се отрича, е преди всичко упражнение за ума.
Именно модела на обучение на хората сега е направен така за да могат по-лесно да се управляват и манипулират.
В днешно време всеки трябва сам да отсява информацията на която да вярва или не, но е важно освен всичко да е и субективен и с доброто и злото по даден въпрос за България каква е ила преди десетилетия.
Виж повече на Bulpress Top
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
