През 60-те години едно синеоко момиче оставя родното Генерал Тошево и пристига във Варна, за да учи.
То дори не предполага, че това е началото на трудния път към върха, до който ще се изкачи с труда си, до най-трайната, най-дълголетната човешка изява.
Донка Бъчварова постъпва във варненското професионално училище по текстил. И го завършва за една година, вместо за две. Така през юни 1960 г. е вече тъкачка в комбинат „Първи май“.
Трудности — колкото щеш. Тичат нишките, тича и Донка между становете, но нещо все й се изплъзва, не става както трябва. И затова, не е ли на смяна, често я срещат в тъкачницата, все край опитните работнички стои, наблюдава всяко тяхно движение. Постепенно ръцете й стават по-уверени.
Когато пристигат новите станове „Янтра“, решават да ги поверят на младите. Ръководителка им става уважаваната от всички тъкачка Николина Събева. Като майка е тя за своите момичета. Иска те да стават все по-добри, обявява им съревнование и младите увеличават становете — шест, осем, шестнадесет, двадесет. В чест на Осмия конгрес на БКП Николина Събева обещава да премине на 24 стана и тогава идва предизвикателството на Донка — 25 стана.
— Учителката ни в професията се радваше от сърце на всеки наш успех, но все пак се страхувах как ще приеме моите 25 стана — спомня си Донка Бъчварова. — Казаха й, а тя се затича към мен, прегърна ме и започна да ме целува. Николина беше и си остана прекрасен човек. Това, което постигнах, дължа до голяма степен на нея. Истински щастлива бях, когато в навечерието на Осмия партиен конгрес й връчиха орден „Георги Димитров“.
Едва 18-годишна, Донка Бъчварова е вече окръжен съветник, член на Бюрото на ГК на ДКМС, член на ЦК на ДКМС. Мечтата й да учи я отвежда в текстилния техникум в Габрово. Завършва го задочно с отличен успех. През деня работи, а вечер чете. Понякога очите й се затварят, но не се отказва от целта си. И винаги намира време за комсомолската работа, за волейбола. Когато е най-уморена, отваря томчетата на Йовков, потапя се в красотата на неговото слово и на душата й става по-леко.
Годините минават, Донка вече е станала майка, но все към комбината я влече. След време големият й син Веселин ще я упрекне за това: „Мамо, заради работата понякога съвсем забравяше за нас.“ А тя се страхува да не изостане, връща се в цеха, отново започва гонитбата с летящите нишки и не след дълго Донка Бъчварова става първа в страната — обслужва най-много станове. Предава и своя опит на новите работнички, макар самата тя да е още съвсем млада.
1969 година. В навечерието на 25-годишнината от социалистическата революция й връчват златната звезда. Името на най-младата героиня на социалистическия труд, ненавър-шила още тридесет, се появява по вестниците, звучи по радиото. А тя е плаха и смутена, струва й се, че не заслужава това високо звание, че от нея има много подобри и по-достойни.
— Не е достатъчно това, дето си показал. Доверието на хората се защищава с дела цял живот — казва Донка. — И винаги изискват от теб повече, отколкото от другите. Спомням си, в първите години след удостояването идваха при мен за съвет и по семейни въпроси. Жени с 10—15 години по-възрастни бяха убедени, че мога да им помогна, нали съм герой. Приятно ми е, когато кажат Донка Бъчварова — герой на социалистическия труд, но това е външното, парадното, а всичко друго е непримиримост, упоритост и много труд.
Най-трудно й се налага да отстоява това звание, докато учи във Висшия машинно-електротехнически институт във Варна. Колегите й са с десетина години по-млади от нея, още почти деца, завършили с отличен успех гимназия, а тя — тъкачка. Превръща нощите в дни, чете и решава задачи. Редуват се със съпруга си да гледат малкия Ивелин, за да не отсъства от лекции.
На първите изпити колегите ме гледаха с недобри очи, мислеха, че по милост ще ги взема. Дори си шушукаха:„Сега
ще изпитват героинята, ще видим колко знае.“ Не им се сърдех, те не можеха да разберат как се вълнувах. Та нали, ако получа лоша оценка, веднага ще научат в комбината и какво ще си кажат. А и преподавателите към мен винаги бяха по-строги, отколкото към другите.
След четири години Донка Бъчварова отново се връща в своя комбинат с диплом на инженер и става заместник-началник на тъкачния цех. Строга, взискателна, но винаги справедлива, тя скоро показва, че умее не само да работи добре, но и да ръководи. Когато нещо не върви, остава по цяла нощ в залата И много често, като се прибере, децата й отдавна вече спят. Непрекъснато следи новостите в текстила, изучава нашия и чуждестранния челен опит и разработва система за прилагането му в комбината.
Тъкачницата е нейната голяма любов. И голямата й болка. Налага й се да замине за две години, точно когато започва монтажът на новите съветски станове СТБ. А като се връща, разбира, че трябва да поеме ръководството на подготвителния цех. Седмици наред ходи като болна и все гледа пътят й да минава през тъкачницата. В новия цех работата потръгва, хората я обикват, но у нея остава тъгата по машините и летящите нишки.
От подготвителния зависи нормалният ритъм на работа в тъкачния цех. Налага й се да се пребори с някои лоши навици у самите работници, да ги убеждава, че от основите зависят петдесет процента от качеството на плата.
Десетки пъти поставя пред ръководството въпроса да се въведе система за оценка на качеството в цеха и накрая решава — ще си я направят сами.
Трудно им е, но успяват, а сега работниците идват с предложения да се подобри това или онова. Най-много ядове има с техни- I ката — стара е и често се разваля. Тогава Донка търси части, настоява да се оправи по-бързо, дори тон повишава.
Чувала съм да казват за нея, че е конфликтна личност, и й подхвърлям за това.
— Възможно е да изглеждам така за някои хора, нали все за комбината ме боли — усмихва се Донка. — Искам да не се загубят традициите, младите да не бягат от текстилната професия и непрекъснато го повтарям не само пред стопанското ръководство, но и на партийни събрания.
Като сме казали, че текстилът е към леката промишленост, това не значи, че с лека ръка трябва да гледаме на неговите проблеми. Признавам, ние също имаме кривици, но някои неща вървят съвсем мудно.
Вече близо осем години изграждаме новия апретурен цех, а кога ще бъде завършен — никой не може да каже. На много места техниката е остаряла, климатичните инсталации са лоши, а изискванията към нас непрекъснато растат . . .
Такава е инж. Донка Бъчварова — вечно непримирима, търсеща, неудовлетворена от себе си и от постигнатото. Превърнала живота си в съзидание и неспокойствие за хората, за комбината. / Инж. Донка Бъчварова
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
