Едно интервю дадено специално за Жени Атанасова
Бихте ли се представили?
-Казвам се Жени Атанасова от Добрич.
От колко време се занимавате с музика?
През целия си живот съм се занимавала с музика. Още от ранна детска възраст преподавателите ми по музика откриха, че имам абсолютен слух, което е една прекрасна предпоставка за бъдещо развитие в тази насока. Аз бях посветена на заниманията си с пиано и се упражнявах всяка свободна минута. Скоро след това започнах да се занимавам и с пеене, което и до днес ме прави изключително щастлива! Конкурс след конкурс и награда след награда и в двете области ме окуражиха да продължа напред. През 2005 бях приета със стипендия от Академията за Музикално, Танцово и Изобразително Изкуство, където учих с една невероятна преподавателка – проф. Цветана Чифчиева, която видя според нейни думи: “огромен потенциал” в мен. Тя каза, че от години не са имали такъв кадър да се яви на изпит. Моят брат Свилен Атанасов е бил предишният пианист, който я е впечатлил на кандидат-студентските изпити. Ние имаме 7 години разлика така, че беше минало известно време преди аз да имам честта да уча с нея.
Защо заминахте за Америка?
Още от първото ми прослушване, проф.Чифчиева ми каза изрично, че аз ще уча в Америка. Така през 2007 спечелих пълна стипендия за обучение в САЩ. Фактът, че бях завършила средно образование с отличен успех (6.00), и че бях учила интензивно немски и руски също бяха сред причините да получа такава престижна стипендия. Това, разбира се, в допълнение на представянето ми в Музикалната Академия, където вече учех по това време. Тъй като всичко се случи толкова бързо, трябваше да уча интензивно английски, за международния изпит по английски TOEFL. Учих от януари до юни и преминах изпита с необходимите точки от първия опит и от там започна пътя ми към Америка.
Ще ни разкажеш ли малко повече за кариерата си в САЩ?
Тук всичко тръгна на много високи обороти още от началото. Още първият семестър бях избрана да свиря на престижен концерт в Солт Лейк Сити, където представях своя университет. За това участие получих допълнителна стипендия. По това време спонсори от моя роден град също са направили дарения към моето семейство, защото по техни думи – се гордеят, че съм постигнала такива високи резултати. Оттогава до сега съм имала възможността да изнасям концерти, да свиря за балета в университета както и за националната балетна асоциация на Америка, а и за Кралския балет на Канада, когато ни бяха гости тук в Лас Вегас. Завърших Бакалавърска и Магистърска с почести (with honours). Награждаването и по двете степени стана в зала с 10 000 места, където Българското знаме се издигаше редом с Американското както и на 77 още държави, чиито представители участваха в церемонията по завършването.
В момента аз уча Докторантура и също преподавам пиано в университета, в който уча като тази възможност се дава на малцина и затова съм много благодарна за оказаната чест! Няколко от моите ученици са лауреати на спечелени конкурси, за което аз много се радвам!
Освен да свириш от кратките ти клипчета в youtube се вижда, че притежаваш и уникален глас, развиваш ли се и в тази посока?
Да старая се да пея, когато имам възможност и тази година участвах в програма, която се проведе в една от най големите зали в Лас ВЕГАС – MGM Garden Arena – с капацитет 18 000 души. Чувството да бъда на сцената пред толкова голяма публика, беше невероятно! Преди това, аз също имах възможността да записвам в едно от най-престижните студия тук във Вегас, което се намира в казино “Палмс”… Като цяло, животът ми е едно голямо приключение, в което аз се опитвам да изградя себе си като професионалист, но също и като човек.
Какво искаш да постигнеш?
Оценявам всяка постигната мечта и се стремя да постигна всичко, на което съм способна, за да може Родината да се гордее с мен един ден, както и аз се гордея с това, че и аз произлизам от там!
Как се държат с теб американците, знаят ли нещо за България?
Имам много приятели и познати, които посетиха България след като аз горещо им я препоръчвах и те се влюбиха в природата. Също и имам приятели, които винаги ме поздравяват на български като ги видя, защото съм ги научила да казват: “Добър ден! Как си? Аз съм добре! Мерси!” (Научих ги да казват “мерси”, защото “благодаря” им е много трудно, хаха!). Приготвих им и мусака веднъж, и от тогава обожават нашата кухня .
Желаеш ли още нещо да споделиш с нас?
Като заключение бих искала да кажа- Благодарна съм на Бог за всички прекрасни неща, които са се случили и се случват в моя живот.
Изключително съм благодарна и на моя брат и семейство, които винаги ме подкрепят и винаги са ме подкрепяли по пътя до сега, както и на спонсорите, които са дарили средства, за да ме поощрят в моите начинания. От сърце благодаря и на моята преподавателка от АМТИИ, гр. Пловдив за посоката, която ми даде в живота.
Помагат ли си българите в чужбина?
Да определено, даже искам да благодаря на дамата, която спечели титлата Мисис България – която аз срещнах напълно случайно на първия ми полет до Лас Вегас. Тя беше изключително мила и ми помогна толкова много на летището в Лондон – ориентира ме, предложи собствения си мобилен телефон, за да се обадя на семейството си, заведе ме на закуска и ме заведе буквално до самолета, за да е сигурна, че ме е изпратила успешно до моя полет. Тази прекрасна жена също споделя име с моята Майка – Румяна*! И тя буквално се погрижи за мен като такава в момент, в който се чувствах толкова сама далеч от дома!
И разбира се, Благодаря Ви и на Вас от сърце за прекрасното интервю.
*Румяна Маринова, chujdozemec.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
