Ние, българите, имаме едно безценно богатство, завещано ни от Йордан Йовков – бялата лястовица. Не спираме да я търсим всеки ден, всеки път, когато сме изправени пред трудност и изпитание.
Съществуват няколко чудодейни места в България, на които, според легендите, се сбъдват най-съкровените ни желания. Може би там ще открием и бялата лястовица, кой знае?
Криптата в Руската църква
Едва ли има човек, който да не е чувал за Руската църква в София и силата й да сбъдва желания. В криптата на „Свети Николай“ се съхраняват останките на архиепископ Серафим. Според вярванията всеки, който напише желание под формата на писмо към него, ще бъде чут и ще получи това, което иска, стига да го иска наистина силно, разбира се. И макар архиепископ Серафим да не е канонизиран, хората вярват, че мощите му са чудотворни.
Ето какво споделят във форумите някои от посетилите това свещено място:
„Да, сбъдна се! Написах го само веднъж, много го исках. Още повече, че лекари ми бяха казали, че няма лечение. Тогава имах обострен псориазис… Вече няколко години съм в ремисия и все едно не съм го имала…“
„На мен ми се сбъдна.. Не на 100%, но в рамките на реалното. Просто това, което беше неизпьлнимо, стана подобрение на ситуацията (беше за неизлечимо заболяване). А второто желание ми се сбъдна напьлно! “
А ето и една невероятна история за чудото на Руската църква, която е описана в www.cudo.blog.bg
„Една отчаяна майка неочаквано получила дивна помощ от архиепископ Серафим, за когото дотогава нищо не била чувала, тъй като била още невярваща. Тя била вдовица, гимназиална учителка, и имала единствен син П., с когото живеела в Сливен. През 1952 г. той служел като войник на южната граница. Зимата тогава била много сурова, снежна и студена. Младежът бил на пост.
Преуморен и премръзнал, той паднал в снежните преспи и дълбоко заспал. За беда, тъкмо тогава група диверсанти преминали границата. Войниците от неговото поделение ги забелязали и отблъснали. Но когато потърсили часовоя, намерили момчето заспало на поста, задържали го и след това го предали на военен съд в София. Поради неблагоприятните по това време политически обстоятелства, била издадена най-строгата присъда — смърт чрез разстрел, за назидание и страх на другите войници. Нямало никаква възможност за обжалване или ходатайство. Сломената майка могла само да моли да ù бъде дадено тялото на сина ù, за да не се лиши от утехата да ходи на неговия гроб.
Тя пристигнала в София и всяка сутрин с ужас се обаждала по телефона в затвора, за да разбере дали присъдата е изпълнена. В такова страшно очакване, една нощ тя задрямала за кратко време и видяла на сън благообразен старец духовник, който ù казал: “Страдаща майко, ела при мен в Руската църква и аз ще ти помогна!”
Едва дочакала да се разсъмне и още в здрач изтичала там, като си мислела, че в съня си е видяла образа на светец от някоя чудотворна икона, която се намира в църквата. След като обиколила всички свети икони, но не намерила такъв образ, тя се върнала вкъщи разочарована и решила, че това е било халюцинация.
Но на следващата нощ благообразният старец отново ù се явил и казал: «Ти дойде в Руската църква, но при мен не слезе. Ела долу при мен и аз ще ти помогна.» Учудената жена почувствувала, че става нещо необяснимо и че това не е халюцинация. Тя отново отишла в Руската църква и започнала да разпитва няма ли някаква чудотворна икона в подземието на църквата. Когато я пуснали долу, тя видяла там портрета на архиепископ Серафим и с изумление познала същия старец, който на сън обещал да ù помогне. Дълго и горещо се молела нещастната майка.
Щом излязла от гробницата, тя срещнала един състудент на покойния си съпруг — техен добър стар познат, когото много отдавна не била виждала. Той бил станал един от най-известните и уважавани адвокати в София. Адвокатът се изненадал, виждайки я цялата обляна в сълзи, и започнал да я разпитва каква е причината за нейната скръб. Когато чул трагичния ù разказ, той побързал да я заведе в Министерството на отбраната при главния военен прокурор.
Прокурорът веднага се свързал по телефона с тогавашния министър-председател В. Червенков, който заменил смъртната присъда с доживотен затвор. А при първата амнистия, само след няколко месеца, момчето било освободено.
Майката, дотогава атеистка, горещо повярвала в Бога. Тя устроила богата благодарствена трапеза при Руската църква и на всички присъствуващи лично разказвала за чудесната помощ, която получила от владика Серафим.“
Дали тази история е истина или не, не можем да знаем, но едно е сигурно – вярата е най-ценното нещо, което ни помага в трудни моменти.
Пещерата Орлова чука
Пещерата Орлова чука се намира в близост до с. Пепелина, с. Широково, с. Острица и гр. Две могили, на 45 км. от Русе. Тя е втора най-дълга пещера у нас с обща дължина на галериите 13 437 м.
Има поверие, че който отпие от водата в изворчето на пещерата или просто натопи пръстите си в него, ще сбъдне най-съкровеното си желание.
Езерото на желанията в пещерата Леденика
Това със сигурност е една от най-красивите български пещери. Намира се на 16км. от град Враца, на територията на природен парк „Врачански Балкан“, съвсем близо до връх Вола.
Легендите разказват, че ако човек потопи ръцете си в ледената вода на малкото езерце в пещерата, желанията му ще се сбъднат.
Хиляди хора се стичат пред входа на Леденика, за да си пожелаят нещо и за да видят тази уникална подземна красота.
Пещерата Свети Иван Рилски
Малката пещера Свети Иван Рилски, се намира близо до Рилския манастир. Вярва се, че в нея се сбъдват най-съкровените желания, но само, ако човекът успее да мине през дупката на входа. Това означава, че той е праведен и молитвите му ще бъдат чути. Желанието трябва да бъде написано на хартия и поставено между камъните.
Мостът на желанията в морската градина във Варна
Според легендата трябва да минете под мостчето в морската градина със затворени очи и да си пожелаете нещо.
Някога под него е имало красиво езеро пълно с водни лилии. На негово място нещастно влюбените хвърлят монети, като вярват, че по този начин любовта им ще бъде споделена.
Източник: beu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
