В края на Втората световна война съюзниците от Антихилеристката коалиция вече започват да се замислят за предстоящото уреждане на международното положение на Германия, след като тя бъде принудена да капитулира.
Като най-инициативни се проявяват американците, които още през септември 1944 г., т. е. 8 месеца преди краха на Хитлер, разработват специална стратегия, известна като „План Моргентау“ – по името на американския финансов министър Хенри Моргентау.
Планът предвижда ликвидация на германската тежка промишленост, демилитаризация и превръщането на цялата страна в аграрна, като населението ѝ се преориентира към развитие на селското стопанство. Според Моргентау Германия трябвало да произвежда само картофи, а всичко друго да купува от САЩ и Великобритания. За реализацията на плана се предвиждало броят на германците да намалее с 25 милиона (от общо 80 милиона немци тогава в цяла Европа), тъй като били „прекалено много“, а това щяло да унищожи завинаги техния агресивен дух.
Само блоковото противопоставяне след 1945 г. спасява германския народ от тази участ, защото броени месеци след края на войната започва Студената война, и на западните сили немците започват да им трябват като съюзници срещу СССР. Въпреки това, „по инерция“, някои от мерките са приложени в американската и английската окупационни зони, и дават удивителни резултати. Ето какви са една малка част от мерките:
разрушена е единната производствена система, като са осъществени демонтаж и изнасяне на много индустриални предприятия (разрушени са 918 германски предприятия, от които военни са само 368);
забранена е външната търговия;
забранен е морския риболов, производството на азот за минерални торове, демонтирани и унищожени са 13 химически заводи, в резултат от което производството на торове пада с 82%, а на храни — с 65%;
всички подземни и надземни богатства са поставени под чужд контрол. Започнато е масовото обезлесяване на страната, заради протестите на французите и руснаците е спряно;
наложена е сурова данъчна политика, позволяваща отнемането на 58% от германския БВП.
В резултат от това жизненото равнище рязко пада, дори в сравнение с военния период, като две трети от населението страда от недояждане, а половината от германските работници са на ръба на пълното изтощение. Това се случва само за една година – от 1945 г. до 1946 г., и след това тази политика е прекратена. Както вече стана ясно, макар и парадоксално, само Студената война спасява немците от тоталния геноцид.
Същото нещо се случва и на другия край на света, в Япония, където американците, за разлика от Германия, нямат „колеги“ в окупацията. Тяхната администрация, начело с ген. Дъглас Макартър, не само че прилага същите мерки, но стига и още по-далеч. Американците си поставят за цел не само да „намалят“ количеството на японския народ, но и да го лишат от национално самосъзнание. Учебниците по история са пренаписани от окупаторите, които забраняват за срок от 10 години изучаването на японска история в училище. Забранено е например дори споменаването на думата самурай, която е превърната в синоним на бандит и убиец.
Идеята е била да израсне едно поколение без знание за своя произход, история и култура, и така да превърне младите японци в аморфна маса, податлива на чуждото американско влияние. И тук Студената война и съветската заплаха принуждават САЩ да отслабят примката над бившия враг, за да привлекат Япония на своя страна вече като съюзник.
След поражението на нашата страна в Студената война през 1989 г. нашата страна също се „сдоби“ със свой план – „Планът Ран-ЪТ“. Да не спекулирам излишно, затова нека отчетем някои резултати в развитието на България от тогава до сега:
разрушена е единната производствена система, като са осъществени демонтаж и изнасяне на много индустриални предприятия. България е деиндустриализирана – през 1989 г. промишлеността осигурява 65% от БВП на страната, а през 2014 г. едва 11%;
външната търговия е почти ликвидирана;
морския риболов е напълно ликвидиран като самостоятелен отрасъл. Производството на азот за минерални торове е съкратено в пъти, а селското стопанство е почти напълно ликвидирано. В резултат от всичко това за първи път в своята история България започва да внася храни, за да изхранва населението си;
всички подземни и надземни богатства са поставени под чужд контрол. Започнато е масовото обезлесяване на страната, което продължава и в момента;
наложена е сурова данъчна политика;
в училищата българската история е напълно подменена, а младите българчета са възпитавани като аморфна маса без самосъзнание;
населението на България намаля с 2 млн души, или с близо една трета от общия си брой – безпрецедентно явление в световната история досега;
Разбира се, има някои малки разлики и нюанси, но като цяло картината на Германия през 1945 г. и на България през 2014 г. е същата. С една огромна разлика – на германците им позволиха само след една година да започнат възстановяването на страната си, докато при нас процесът на унищожение трае повече от четвърт век! И неслучайно за това време всеки трети българин или умря, или емигрира. Впрочем, „Планът Моргентау“ предвиждал действията му да траят до 2000 г., т. е. 55 години! Ако българският му еквивалент, митичният според доста хора „План Ран-Ът“, е предвиден да трае също толкова, в краят на изпълнението му българи просто няма да са останали.
След това изложение всеки сам може да си направи изводите и да си прецени – да живее робски и скотски, или да се бори за свободата си. Очевидно е каква съдба ни е подготвена, за това няма нужда да гадаем.
Какво ще се случи обаче в битката, никой не знае. Свободата, както е добре известно, е на върха на копието. Дали ще го вдигнем и ще се борим за България, зависи само от нас, българите! / Костадин Костадинов
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
