Един син - резултати от търсенето

Ако не сте доволни от резултатите, моля, направете ново търсене
Писмо до моя син, или колко хубаво беше да растем при социализма

Писмо до моя син, или колко хубаво беше да растем при социализма

Напоследък 17-годишният ми син на няколко пъти ми споменава как негови приятели говорят с умиление и носталгия за времето на соц-а. И понеже тези 17-годишни...

Спомен за един Гергьовден на нашата улица

Едва ли има българин, с име Иван, Йордан, Петър,  Никола, Атанас, или с някое друго, който да не признава, поне  пред себе си,  че...

Запазете тази рецепта! Един от най-мощните ПРИРОДНИ антибиотици измита ГРИП, КАШЛИЦА и всички бацили...

Основната формула на този мощен тоник датира от средновековна Европа, това е епохата, когато хората страдат от всякакви болести и епидемии. Този прочистващ тоник всъщност...
Николай Хайтов: Светът е, казвам, сине, много засукан и заплетен…

Николай Хайтов: Светът е, казвам, сине, много засукан и заплетен…

Езикът е отражение на човешкия живот. Всичко, което влиза в обсега на човешкото съзнание като понятие, опит, мисъл или чувство, се овещестява в езика, оглежда...
Напоследък 17-годишният ми син на няколко пъти ми споменава как негови приятели говорят с умиление и носталгия за времето на соц-а. И понеже тези 17-годишни няма как и да са помирисали тези години на всенародно щастие, явно е че са чули за това от родители и познати. Обещах на сина ми, че някой ден ще напиша нещо за това. Оказа се, че някой ден е днес. Това е за теб, сине, а може би и за твоите приятели, ако някои от тях се интересуват. Аз бях на вашата възраст през 80-те години. Живеех в София, в квартал „Младост“. Беше времето на "развитото социалистическо общество" и ние живеехме под мъдрото ръководство на БКП и лично на другаря Тодор Живков. В такива случаи винаги се споменаваше и за СССР, ама аз сега ще го пропусна, понеже има по-малко носталгия по него. Но тогава наистина кебапчетата бяха по 30 стотинки. Май. Не помня точно. Та, сине мой, с ръка на сърцето ще ти кажа: истина е, хубаво си живеехме! Бяхме млади и пълни с енергия. Всеки баща на твой приятел ще си спомни с умиление как е имал коса, нямал е шкембе и по-често се е смеел. Техните майки пък с носталгия ще си спомнят как са се обръщали след тях мъжете, нямали са бръчки и не са се притеснявали за сметките. Хубаво време беше и с радост пак бих го изживял. Понеже това обаче не може да стане, нека да ти кажа как бяха някои други неща. Като се замисля, те не бяха чак толкова наред. С риск да разваля сълзливата носталгия и телешкия възторг по младостта, даже бих казал, че никак не бяха наред. Бяха направо ненормални и се радвам, че ги няма вече. Откъде да започна? Вие какво обичате да правите сега? Слушате много музика? Е, и ние така. Аз обичах хард рок. И досега го обичам. Само че едно време не беше лесно да го слушам. По радиото (имаше точно две станции) не пускаха такова нещо. Имаше предимно българска и съветска естрада. И народна музика, ама не чалга. Чалгата беше лоша. Както рок, поп и прочие. Рап, техно и хаус нямаше, ама без грам съмнение ще ви кажа, че и те щяха да са лоши. По едно време взеха да пускат италиански и френски стари естрадни парчета. Толкова. За телевизията изобщо да не говорим. Там видео клип пуснаха за пръв път след 1989-а. Ние пак бяхме щастливи и си обменяхме тайно касети (вие едва ли знаете какво е това, ама да речем че е като CD). Само искам да отбележа, че липсата на музика тогава не беше толкова супер и на вас сигурно щеше да ви липсва. Вие също така доста време прекарвате в Интернет. Тогава нямаше Интернет и аз не познавах никой, който да има компютър. Е, тогава още не бяха измислени, вярно, ама ако питате някое кубинско или севернокорейско дете за тези неща, ще ви кажат, че на тях още им е забранено. Извън всякакво съмнение е, че и да имаше Интернет , ние в най-добрия случай щяхме да имаме достъп до съветските сайтове. Да ви кажа от собствен опит, те не са много интересни, така че забравете и за това занимание. Може би и това щеше да ви липсва. Вие доста време прекарвате и на смарт телефоните си. Такива естествено нямаше. Като се замисля, всяка копирна машина се водеше на строг отчет, за да не може да се използва за вражеска пропаганда, така че шанса някой да ти разреши да имаш устройство дето снима и изпраща всякакви неща е абсолютно нулева. Забрави и за това. Вие обикаляте понякога по моловете. Там има много неща, които обаче са ужасно скъпи и не можете да си ги позволите. Ние нямахме такъв проблем! В България при соц-а нямаше мол. Имаше един ЦУМ в София, ама там не помня и един път да сме отишли, просто защото не продаваха абсолютно нищо, което да съм искал да имам. Да, дори дрехи. Може да ви звучи странно, но дънки нямаше. Ей така, изобщо не продаваха. Може би бяха упадъчни или цъфтящата ни икономика имаше по-важни задачи, ама моите първи дънки бяха от КОРЕКОМ. Какво е КОРЕКОМ ли? Не питай, дълга история. Веднъж си купих от магазина маратонки Адидас. Нямаше други марки изобщо. Забрави за Найки, Пума или Рийбок. Не внасяха, че нямаше долари. Но пуснаха Адидас, правени у нас, за износ. Чаках 5 часа на опашка. Един познат ми беше казал, че може да пуснат. Имах чувството че съм спечелил от тотото. Вие може би сте свикнали да имате дънки, маратонки, други парцалки като нормалните тийнейджъри по света. Може би нямаше да ви хареса да нямате нищо от това. Вие също обичате спорта. Ние много играехме футбол. Познавахме 2-3 деца в блока, които имаха топка. Те бяха много популярни. Ходехме да им звъним на вратата да искаме топката да поритаме. Не, нямаше в магазина да си купим. Онзи ден четох по Фейсбук правилата на махленския футбол. Там описваха нещо подобно. Смял съм се с умиление. Супер си беше все пак, ама да ви кажа, това все пак е малко тъпо да не можеш да пориташ, защото няма топка. Също така много гледахме мачове. Източник:www.budnaera.com

Колко хубаво беше да растем при социализма – Писмо до моя син

Напоследък 17-годишният ми син на няколко пъти ми споменава как негови приятели говорят с умиление и носталгия за времето на соц-а. И понеже тези 17-годишни...
Из дневниците на един емигрант в Лондон

Из дневниците на един емигрант в Лондон

Алармата звъни. 5.30 сутринта – средата на Октомври. 5° градуса отвън с усещане за -2°градуса. Ставаш от топлото легло, цялото тяло е схванато, въпреки че си спал...
Тези думи за РОДИНАТА са всичко, което един българин има нужда да чуе!

Тези думи за РОДИНАТА са всичко, което един българин има нужда да чуе!

Българската литература изобилства от прекрасни стихове, посветени на родината. Иван Вазов е един от поетите, възпял най-подробно кътчетата на нашата България, но той далеч не...
Красота на България през погледа на един белгиец

Красота на България през погледа на един белгиец

От гъстите гори и високите планини до синьото море и кадифените плажове, от Бачковския манастир, Чудните мостове, Смолян и Орлово око през Синеморец, Силистар, Приморско и Градина до Бегликташ, Дюни...
Тъжната история на една баба към селски лекар: „Напиши, че съм умряла сине, моля те от все сърце!“

Тъжната история на една баба към селски лекар: „Напиши, че съм умряла сине, моля...

Един поет е казал, че най-голямата катастрофа е едновременно да си стар, болен и беден. Именно този инцидент засяга българското село. Тази истинска случка разкрива всичко. „Един...
Потулената истина за Спартак – синът на Родопите!

Потулената истина за Спартак – синът на Родопите!

Родните ни историци и политици системно заличават от народната памет спомена за този героичен тракиец, роден по нашите земи… Летим към чуждото, пълзим към родното. Да...
Песента, която ВСЯКА майка би изпяла на своя обичан СИН! Една истинска КЛАСИКА! (ВИДЕО)

Песента, която ВСЯКА майка би изпяла на своя обичан СИН! Една истинска КЛАСИКА! (ВИДЕО)

Казват, че за всяка жена е специално да има син. Да има мъжка рожба, която да възпита и да превърне в любящ и добър мъж,...
Тази история се разпространява със скоростта на светлината: Прости синко, че дойдох до твоята къща и уплаших децата ти!

Тази история се разпространява със скоростта на светлината: Прости синко, че дойдох до твоята...

В социалните мрежи в днешно време скоростта на светлината се разпространява текст за една нещастна майка, която била отхвърлена от сина си, текст, за...
Българка в чужбина написа на Бойко: Мразя България, баща ми почина заради пенсията си, синът ми няма да се върне!

Българка в чужбина написа на Бойко: Мразя България, баща ми почина заради пенсията си,...

Нейното име е Руми Панек и коментарът ѝ е насочен директно към министър-председателя Бойко Борисов и народните представители. Публикуваме целия текст: Добро утро, г-н Борисов...
Из дневниците на един емигрант в Лондон

Из дневниците на един емигрант в Лондон

Алармата звъни. 5.30 сутринта – средата на Октомври. 5° градуса отвън с усещане за -2°градуса. Ставаш от топлото легло, цялото тяло е схванато, въпреки че си спал...
Един преуспял кърджалиец в САЩ – от Езиковата до Принстънския университет! Александър Тодоров създава теория за първите впечатления

Един преуспял кърджалиец в САЩ – от Езиковата до Принстънския университет! Александър Тодоров създава...

Защо харесваме някого още от първата секунда на нашето запознанство, а друг веднага ни става неприятен? Отговор на този въпрос дава „Теорията на първото впечатление”,...
Румен Леонидов: Жалко, Дяконе, оказахме се мърша…

Румен Леонидов: Жалко, Дяконе, оказахме се мърша…

Нито свободата ни е свобода, нито републиката чиста и свята, остатъците от стопяващата ни се нация тъне в мрак, бездуховност, омраза, егоизъм и наведеност пред...
СКАНДАЛНО! Малкото детенце попита леля си нещо за Левски, а тя остана ШОКирана от въпроса ?

СКАНДАЛНО! Малкото детенце попита леля си нещо за Левски, а тя остана ШОКирана от...

Плодовете на реформите в образователната система дават своя резултат, след като гневна българка написа следното на стената си във Фейсбук: ВЕЧЕ Е ФАКТ!!! ПЛЕМЕНИЦАТА МИ -ТРЕТИ...
Да се завърнеш в бащината къща и никой да не те чака там…

Да се завърнеш в бащината къща и никой да не те чака там…

Не съм вярвал, че аз – мъж почти на 50, техничар до мозъка на костите си, доста мълчалив и дори скучен, според жена ми,...
Матейчо – Ангел Каралийчев

Матейчо – Ангел Каралийчев

Ангел Каралийчев Разкази и приказки за деца Българчета Другари Когато влезе в учебната стая, Матейчо се озърна страхливо. Не знаеше къде да се дене. Срам го беше от...
Ежедневни навици, които изпиват енергията ни

Ежедневни навици, които изпиват енергията ни

Хроничното изтощение е един от подценяваните проблеми на съвременния живот. Много от нас смятат, че е съвсем нормално да сме ментално или физически изтощени в...

Най-четени

Ексклузивно