La grande belezza – Анна Велева раздава великата красота на операта по цял свят

„Талантът се нуждае от подходящо време и място, за да се прояви, както и от съответната среда, която да зарежда индивида с неуморим творчески порив.“

Това споделя българската оперна прима Анна Велева, извървяла пътя от училищните изяви, през кънтри клуба, основан от Дони и Коцето Калки в началото на 90-те, завършването на оперно пеене в Националната музикална академия „П. Владигеров“ до световните сцени, които покорява днес.

„Родена съм и съм израснала в семейство, в което дядо ми и баба ми са били оперни певци, а оперното изкуство винаги е присъствало в дома ни. Приобщена съм към него още от малка, слушала съм и съм се занимавала с музика, играла съм вкъщи с родителите си куклен театър, посещавала съм балетна школа, т. е. самата семейна среда е оформила съответната нагласа у мен.

После дойде пианото и увлечението по попмузиката. Аз винаги търсех изява и при всеки подходящ случай пеех популярни за времето си хитове. Постепенно страстта по съвременната музика отстъпи на една пълна отдаденост на изкуството. Любовта към операта надделя, а може да се каже и че завладя изцяло и душата, и сърцето ми.“

Как обаче се отглежда тази любов – дали е въпрос на възпитание, или по-скоро става дума за светоусещане и сетива? „В определена степен изграждането на позитивна нагласа към оперната музика е въпрос на възпитание, на определено количество и качество културна информация, възприети от хора, които служат за пример, които са образец за положително подражание и формират личността на индивида.

На тази основа се формира и светоусещането на отделния човек. Сетивата са само “проводниците” за този процес. А любовта – тя е просто емоционално състояние, както всяка любов. И то такова състояние, което е съчетано с определена селекция, с опит от социалните отношения на човека, поради което и пътищата към любовта, както обичат да казват, са неведоми.“

Оперното изкуство наистина се е превърнало в неизменна част от живота на Анна. Определя го като съчетание от музика, театрално майсторство и “визия”, в смисъл на психологическа изява, в “присъствие” на актьора и въздействието му върху публиката. По този начин операта има комплексно влияние върху индивида, който й се наслаждава, и изгражда у него поглед върху живота в момента и разбиране за него в перспектива. Тя създава свои специфични ценности, присъщи на класиката въобще. В миналото достъп до оперното изкуство са имали само ограничен брой хора.

Постепенно техният кръг се разширява значително, а днес в големите градове могат да се наблюдават оперни спектакли на големи тв пана, разположени на общодостъпни места, както например на Таймс Скуер в Ню Йорк. „През 1991 и 1992 г., като ученичка, а след това и като студентка в Консерваторията, имах възможността да гледам оперни спектакли и да слушам концерти под диригентството на прочутия Херберт фон Караян във Виена.

Това оказа силно въздействие върху моята професионална нагласа и развитие като оперна певица. Спомогна решаващо за мечтата ми чрез оперното изкуство да стигна до сърцето и душата на младите хора, за да разкрия пред тях неговата магия.“ Именно този стремеж кара Анна да се превъплъти в следващата си роля – тази на педагог. „Имам ученици от различни националности, от различни краища на света. Това е същевременно и магията на Ню Йорк. Една от причините да приема Съединените щати за моя втора родина.“

В началото на този месец нейна ученичка печели второ място на конкурса за млади талантливи музиканти „American Protege“. Как оценява себе си като педагог? Какви съвети дава на учениците си и кой е най-ценният съвет, който е получила от своите учители? „Аз съм последовател на българската музикална школа на проф. Георги Златев Черкин, композитор и музикален педагог. Ученичка съм на проф. Руско Русков, навремето негов асистент. Изключителни заслуги за професионалната ми подготовка и формиране като оперна певица има и моят вуйчо Георги Георгиев Черкин, син на маестро Черкин. Оценка за себе си! Трудно и неподходящо. Не страдам от нарцисизъм или друга подобна неадекватност.

Оценките намират реален израз в конкретните резултати от работата, в това как те посреща публиката. Останалото е субективизъм. Така например реална оценка за маестро Черкин е неговата ученичка Люба Велич, световноизвестна примадона, в памет на която във Виена се провежда международен конкурс за млади оперни певци. Друга реална оценка за него е прочутата ни примадона Ана Томова-Синтова, също така негова ученичка. Или бившият му асистент и мой учител проф. Руско Русков, признат в чужбина музикален педагог.

За съжаление, починал в края на миналата година. Такива реални оценки за проф. Русков пък са негови ученици, като Владимир Стоянов, вече световноизвестен баритон, Марчин Брониковски от Полша, също известен баритон от световна класа.“

Това, на което иска да научи своите ученици, е съвкупност от качества като труд, постоянство, самодисциплина, любов и всеотдайност към това, което правят. И не на последно място на етично отношение към професията, защото изкуството е призвание за цял живот. „Наградите винаги стоят на почетно място, но най-голямата и най-важната награда е отношението на публиката. Журито само дава оценка за качеството в определен аспект.

Симбиозата от двете обаче винаги е най-сигурният и най-убедителен успех. Изкуството и конкретно оперното изкуство се влияе от комплекс от фактори, от семейната и социалната среда, от обществените институции, дори от модата в сферата на културата, често и от възможностите за оползотворяване на свободното време.

В този смисъл всяко място, където живее или откъдето идва човек, притежава свой културен потенциал и традиции, свой заряд от ценности и приемственост, които оказват в една или друга степен влияние върху отношението на индивида към конкретно изкуство. За България потенциалът и зарядът от певческо изкуство са известни и всепризнати.

Талантът като такъв няма граници и произход. Това, че в определени места и страни се срещат повече или по-малко определени видове потенциал, в определени сфери, е резултат от социално развитие и културни традиции. Разкриването на таланта е въпрос на създаване на подходящи условия, на благоприятна атмосфера и практически изяви. Останалото е въпрос на развитие. Това го доказват както еволюцията на обществото, така и историята на културата.“

За някогашните си намерения и настоящите си мечти Анна споделя: „Желанията на поколението млади българи, което замина за Америка непосредствено след началото на промените – това се отнася не само до нас, музикантите – са били същите, или най-малкото подобни на въжделенията и мечтите на младите хора от Европа, пристигнали в Америка още преди три столетия: повече права и свобода на действие, възможности за лична реализация, независимо дали този израз се е употребявал тогава или не. Особено що се отнася до активните и инициативните личности.

Особено до хората на неспокойния творчести дух, в това число и хората на изкуството. Моят път към американските сцени не беше и продължава да не е лесен.

Но пък е изключителен! И усилията си заслужават! Стремежите ми към днешна дата? Чрез музикалнопедагогическата ми дейност да разкривам на младите хора колко прекрасно е оперното изкуство. Мисля, че Съединените щати са най-подходящото място за реализирането на тази цел. Рецепта няма.

Loading...

Всичко е индивидуално и конкретно. Има някои принципни положения, но обикновено всеки стига сам до тях, като, разбира се, ползва и опита на другите, на близки и приятели. И сам се стреми към успеха, към върховете в това общество на постиженията. Постижения, които се раждат във всекидневната конкурентна борба и се утвърждават в нея.“ / bgnow.eu

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.