През последните години страна ни успя да се наложи като един от най-големите в света производители на индустриални малини.
С годишно производство между 17 000 и 20 000 тона страната ни е на трето място в Европа след Сърбия и Полша. Това е натежало при избора на дестинация, където да се проведе.
Характерно за индустриалните малини е наличието на сухо вещество
третият световен конгрес на малинопроизводителите. Той ще се състои на 6-9 май 2018 г. в Арбанаси, Велико Търново и на него ще присъстват световни производители като Австралия, САЩ, Чили.
Това каза за „Агрозона“ Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите (БАМ). България е член на световната асоциация от 2010 г. конгресът се произвежда веднъж на 2 години, отбеляза още той.
Индустриалните малини се отличават с по-голямо наличие на сухо вещество в сравнение с градинската малина, например, поради което се предпочитат в масовото производство. У нас се отглежда сортът Люлин, който дава конкурентно предимство на родните производители.
В географско отношение България е далеч от големите европейски пазари Франция, Германия и Великобритания, което отнема от конкурентното предимство на родните производители. „Затова сме решили да стигнем до сърцето на Европа, само че със замразени плодове.“
Основен лимитиращ фактор за родното производство на малини е липсата на работна ръка. Основната част от работната ръка отиде в чужбина, а тук останаха хората, с които по-трудно се работи, казва Божидар Петков. От 2016 г. се внасят малинокомбайни, при които обаче се нарушава качеството на прибрания плод.
Предизвикателство за сектора е липсата на работна ръка
Друго предизвикателство е липсата на инфраструктура за напояване, която е необходима за сектора. Плантациите за малинопроизводство се отдръпнаха надолу, докато снегът се оттегли по-високо в планините. Това налага да има изградена инфраструктура, казва експертът.
Сериозен проблем е също вредителя дрозофила сузуки, чието разпространение тръгва от САЩ. Нейното вредоносно действие се изразява при зреене на плодовете, а няма и препарати за борба с тях.
„Миналата година за първи път открихме бактерията в България, след като посетихме обучение в САЩ. Там разбрахме за този проблем и впоследствие установихме, че го има и в България. Оказа се, че е масов в нашата страна.“, каза Божидар Петков.
Науката е изостанала в сравнение с практиката, според малинопроизводителя. По думите му той сам през 2005 г. създал технологията за повишаване на добивите чрез мулчиращо фолио, която сега печели златни медали. / agrozona
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
