Магично, красиво и много тъжно, родопско. Такива емоции и чувства обземат всеки, който застане пред тази мила родопска гледка.
Когато човек пристъпва по калдъръмените сокаци из родопските селца усеща дъха на миналото.
Застане ли човек в близост до някоя стряха усеща присъствие на нещо, което всеки момент може да го обгърне това нещо е било реалност преди но сега е невидимо. Вървейки бавно по тесния сокак, човек се изправя пред портата на стар дом.
На времето вероятно това е бил богат и щастлив дом, дом в който е имало детска глъч, мирис на смляно брашно, на прясно изпечена питка.
Разнасял се е аромат на сушени плодове и царевица. Над огнището са висяли деликатеси от сушено и пушено месо, а долу е калкочела вкусна чорба.
Това към днешна дата се брои за скъпа екстра а през онези години е било нещо нормално за един средно заможен български дом.
За съжаление днес във все повече такива домове от миналото се настанява и господства бръшлянът.
Сякаш той, бръшлянът се опитва да скрие всичко и да го консервира, за да остане непокътнато за вечността. / rodopchani.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
