Това е чавдарско калпаче!
Всъщност, това е Чавдарското ми калпаче! Има разлика… Повечето хора от моето поколение ще я разберат.
Особено онези, които изпитват наистина, ама наистина топли чувства към хубавите, стойностните неща от „онова време”… А такива имаше много!
И всички тези хубави неща, спомените за които напоследък все по-често ме спохождат /защо ли…/, според мен бяха следствие на едно простичко нещенце – ПРАВИЛАТА!
И това, че болшинството от нас и от нашите родители, баби и дядовци, ги спазваха!
Някаква необяснима вътрешна потребност изпитвахме за това… Въпрос на дисциплина беше… и на самодисциплина също.
Хей, младежи, знаете ли, че освен оценките за знания имахме и такава за поведение! И горко на този, на когото намалят поведението. Срам и позор не само за него, а и за цялото му семейство. Ще кажете – страх…
Ще ви кажа – възпитание и убеденост, че правилата трябвада се спазват! Е, не бяхме светци, разбира се… Всеки от нас по своему си беше калпазанин и разбойник.
Правехме пакости, изтърпявахме си наказанията, изяждахме си боя от мама и баба или от комшията /че сме му обрали черешата/… А това, че чичкото от опашката за хляб ни е издърпал ухото, задето сме го прередили, не се броеше… То си беше в реда на нещата… Както и това той да ни обади на татко и да си изядем боя още веднъж… Това си бяха най-обикновени житейски дреболии. Основните правила обаче ги спазвахме! И с гордост си носехме прилежно изгладената синя връзка!
Това, че без нея не ни пускаха да влезем в училище и ни връщаха у дома да си я вземем, е друг въпрос… Така или иначе, ние ИСКАХМЕ да си я носим!
Такива ми ти работи, младежи… Сигурно ще ви се сторят смешни, глупави и даже непонятни правилата на чавдарчето, но ние ги знаехме наизуст. Ако не вярвате, изпитайте майките и бабите си.
1. Чавдарчето родината свободна, обича като своя майка родна.
2. Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
3. Малките чавдарчета са добри другарчета.
4. Чавдарчето е весело дете, играе, пее, учи се, чете.
5. Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
6. Чавдарчето е примерно в къщи и във клас, то помни: “Пионер ще стана аз”.
Видяхте ли? Сега ги изпитайте и на „Аз съм българче” и „Опълченците на Шипка”. Ще им бъде приятно. После ги помолете да ви разкажат още за правилата… И се опитайте да ги разберете… Защото така трябва… / socbg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
