Живеех в Берлин и никога не бях виждал „Майбах„. В София вече съм виждал три Даниъл Маклафлин,„The Irish Times“
Пред българите и посетителите на столицата им София по-рано тази година беше разкрита ослепителна колекция на древно и модерно богатство. Националната галерия на страната, която се помещава в елегантен бивш кралски дворец, изложи 62 блестящи съкровища, датиращи от 1000 години преди Христа в изложбата „Златното руно. Търсенето на аргонавтите“.
Колекцията включва 16 експоната, които се показват за първи път, а досега са били съхранявани в добре охранявани помещения на фондация „Тракия“ – създадена от мултимилионера Васил Божков. Изложбата придаде културен блясък на шестмесечното българско председателство на Съвета на ЕС, а може би и малко блясък към сенчестата репутация на Божков.
Основана през 2004 г., фондация „Тракия“ твърди, че финансира научни изследвания и подобрява достъпа до музеите и опазването на културното наследство, като същевременно се грижи за колекцията на своя основател, която включва над 3000 скъпоценни артефакти.
Васил Божков се смята за най-богатия човек в България, а империята му, простираща се от строителството до хазартния бизнес, е изградена във времената на хаотичния и понякога кървав преход между комунизма и капитализма през 90-те. Със своята фондация магнатът, който има прякор „Черепа“, се опитва да върне нещо на държавата, която е най-бедната и с най-голямо неравенство в ЕС.
Около 11 години след присъединяването на страната в ЕС големите надежди за просперитет по-солидна демокрация и повече социална справедливост са помрачени от официалните данни на Европейската статистическа служба (Евростат).
България има най-ниската работна заплата в съюза (260 евро), най-ниските средни пенсии (190 евро) и най-ниската средна работна заплата (575 евро). Повече от 40% от българите живеят в риск от бедност и социално изключване – два пъти повече, например, от германците.
Освен това, докато средно в ЕС най-богатите 20% от населението са 5.2 пъти по-богати от най-бедните 20%, то в България разликата между 20-те процента на върха и тези на дъното е цели 8.2 пъти – без да се отчита недекларираното богатство.
„Има три български реалности. Хората със средни заплати не могат да живеят добър живот тук, като цените на храната, енергията и други неща са сравними с други места в Европа. След това имаме много малка средна класа, която живее в собствен балон, работи в старт-ъп или международни компании и живее в квартали на София, които са сравними с части от Берлин, например. Накрая имаме горния слой, който е отделен от всичко останало. Те имат фантастични коли и частни клубове, често припокриващи се със сенчест бизнес“, казва Даниел Кадик – директор на източноевропейския клон на Фондация „Фридрих Науман“, базиран в София.
„Живеех в Берлин и никога не бях виждал „Майбах“. В София вече съм виждал три“, добавя Кадик.
Икономиката на страната расте с около 3.5%, но според Световната банка растежът трябва да бъде „с поне 4% годишно в следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходи в ЕС“.
България е начело на ЕС и когато става дума за един неизмерим показател – разпространението на корупцията, която пресушава икономиката плаши чуждестранните инвестиции и продължава да държи хората в бедност. Според индекса на „Трансперънси интернешънъл“ България е най-корумпираната страна в ЕС, класираща се на 71-во място заедно с Южна Африка и Вануату.
Също толкова е притеснително проучването на ЕС от миналата година, според което само една четвърт от българите ще се доверят на полицията за жалба за корупция, а полицейските и митническите служители се смятат за държавните служители, които е най-вероятно да вземат подкуп.
Европейският парламент оценява, че корупцията струва на България около 15% от БВП всяка година, а разпространението й обхваща всички аспекти на живота – от манипулирани търгове и непрозрачни договори за милиони евро до нуждата обикновените граждани да дават подкупи, за да се доберат до здравните и образователните системи и до тяхната Византийска бюрокрация.
Всички тези проблеми, малки и големи, подхранват сивата икономика в България, която Международният валутен фонд (МВФ) оцени миналата година на 29.6% от БВП – най-големият дял в ЕС.
Резултатът е осакатяващ цикъл на укриване на данъци и изтичане на капитали, изчерпани държавни средства, които трябва да финансират обществените услуги, и мрачно чувство за несправедливост, обида и недоверие към длъжностни лица и държавни институции.
Проучване на ЕС от миналата година установи, че що се отнася до успех в живота, в България два пъти повече хора вярват, че „да познаваш правилния човек“ е по-голям фактор от доброто образование.
Това усещане, че играта е нагласена в полза на тези с връзките, и че бедността е перманентна, се забелязва и в демографската картина – младите хора напускат страната, двойките имат по-малко деца и населението бързо се срива.
ООН твърди, че България всъщност е най-бързо свиващата се нация в света, като сегашното й население от около 7 млн. жители се очаква да намалее до 5.4 млн. до 2050 година и до 3.9 млн. до края на века.
България вече е загубила почти 2 милиона души от пика на населението от близо 9 милиона през 1989 г., разкривайки масовото и дългосрочно въздействие на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа – където осем други държави се очаква да претърпят спад на населението от повече от 15% до 2050 година.
Най-високият процент на смъртност в ЕС, съчетан с едно от най-ниските нива на раждаемост в страната и емиграцията на десетки хиляди работници всяка година, оставят България в главоблъсканица как да финансира пенсиите и здравеопазването за застаряващото население.
Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като Германия, Великобритания и Испания са предпочитаните дестинации, а това създава хроничен недостиг на персонал в здравните служби на страната, в училищата и в други големи сектори.
„Има места в страната, където няма лекар в радиус от 50 километра. В болницата трябва да си носите собствена тоалетна хартия и такива неща. Това е климат, в който много хора просто не искат да живеят повече“, казва Кадик.
Докато младите специалисти напускат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, много българи дори не чакат дипломирането си, за да започнат да търсят възможности вън от страната.
Около 17% от студентите са избрали чуждестранен университет а водещите учебни заведения в страната се опитват да запълнят стотици празни места през новата учебна година.
Светлинката добри новини за хората, които се завръщат от чужбина, е, че ще намерят семеен дом, който да ги очаква. Около 84% от българите притежават мястото, където да живеят, в сравнение с 53% в Германия.
„Хората получават апартаментите, в които живеят при сриването на комунизма, и са щастливи да притежават домовете си, защото в противен случай просто не могат да си позволят жилището“, казва Кадик.
„Много българи, особено възрастните, разчитат на храна, отгледана на малък семеен парцел извън града. Семейната обвързаност тук е силна, а сред приятели и роднини има много обмен на малки услуги и взаимно подпомагане. И това е неизбежно поради липсата на добри услуги“. / duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
