Българската самодива в Лос Анджелис

Българската самодива в Лос Анджелис
В единадесетия епизод от поредицата “Българи в Америка” на Миролюба Бенатова по Нова ТВ бе представена една история за успеха като тъга. История за път, изпълнен с носталгия и без спътник.

Историята на единствената българка, която успява да издаде художествена литература зад океана за шест цифрена сума.

Историята на Красимира Зуркова. Завършва Харвард и Принстън, а понастоящем работи като корпоративен адвокат. Пише стихотворения, публикувани в много литературни списания.

Идва в Америка през 1993 година, в най-крехката си възраст, с два куфара и както казва тя, като Пепеляшка.

Пристига, за да следва История на изкуството в Принстън. Краси разказва, че не й е било лесно и въпреки, че е получавала пълна стипендия, е трябвало да изкарва джобните си, като работи в стола на университета.

След колежа завършва право в Харвард и започва работа като финансов адвокат. В момента живее в Лос Анджелис.

Краси Зуркова казва, че в Америка най-лесно можеш да направиш кариера, защото всичко зависи от теб. Ако работиш много и ако си добър в това, което правиш, рано или късно ще постигнеш успеха, който желаеш. Но ако дефинираш своя успех относно личния план, става много по-трудно.

Тя споделя, че в Америка се оцелява, като си завъртиш ключа на сърцето, не се оставяш на емоциите да те завладеят и работиш много.

Определя написването на книгата си като спасение за самата нея от един цикличен живот, в който не усеща вдъхновение. Заглавието на книгата е “Wildalone”, а в български вариант името е “Самодива”. Самото написване трае пет години и половина. Книгатa е автобиографична, но всъщност се преплитат български легенди за самодивите, мита за Oрфей и гръцките митове за Дионис.

Трудно намира издателство, което да публикува книгата. Но сега се радва на голям интерес относно нея. Най-хубавото нещо, което е чувала за произведението си е, че когато хората я четат, се чувстват сякаш светът е много по-хубав, отколкото е и че тя променя живота им.

Краси споделя, че до някаква степен се чувства разочарована от Америка и все по често си задава въпроса “За какво точно живеят хората тук?” Казва, че се работи изключително много и след това увеселителната част на живота се издига в култ.

Също вижда огромна разлика от нашата култура в това, че под щастие американците разбират да си винаги усмихнат. Ако има и ден, в който те връхлетят негативни емоции, това трябва да се оправи моментално, чрез психиатър или антидепресант.

И в крайна сметка, човек става като машинно същество, което не знае как да се справи с всякакви по-сложни ситуации в живота си. Поради тази причина тя се чувства все по-отдалечена от хората.

Най-голямата й мечта в момента е да се чувства нужна, нужна на близките си хора.
Казва, че щастието й като човек не съответства на парите, които има. В момента, в който усети, че е дошло времето да напусне Америка, няма какво да я задържи тук.

Радостина Павлова
кореспондент на в. “България”

Loading...

Източник: Bulgaria Weekly

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.