Пристигнах с малко закъснение и веднага попаднах в някаква гореща, свойска атмосфера: публиката бурно изразяваше одобрението си след всяко парче; като се започне от децата от Музикалното до беловласите меломани – всички по тийнейджърски възторжени. Момичето с акордеона на сцената изглеждаше истински щастливо, с двамата й партньори от бенда се раздаваха без остатък.
Не беше точно концерт, а нещо като празник. Лъчезарна и пристрастна водеща (след това разбрах, че това е учителката по акордеон на Вероника от Троян – Мариета Жекова) разказваше за обучението на музикантката, за световната й слава, за стремежа й към България… Нямаше съмнение – за нас свиреше едно от българските музикални чудеса, облъчвайки ни с радостта си от музиката и с огромната си любов. Странното беше едно – защо за пръв път чувах за Вероника Тодорова, обявена за акордеонистка номер едно в света?
В интернет открих за нея няколко клипа и една статия отпреди 2 години в ловешки вестник, това беше всичко. (На немски има много, каза ми по-късно Вероника, но на български – не.) Чрез организаторите на концерта в Плевен – читалище “Лик” – успях да се свържа с Вероника. Исках да пиша за нея, да споделя радостта от откритието си с повече хора. Тя откликна с готовност.
Родена е в Плевен на 17 май 1987 г., но като дете живее в село Дебнево, Троянско. Учи акордеон от 6-годишна, първо при Димитър Цветков в Ловеч, а след това при Мариета Жекова в Троян. Три пъти става носител на купата на България по акордеон. Въпреки това не е приета в Музикалното училище в Пловдив.
През 2005 година заминава за Германия. На световното първенство в Норвегия през 2006 година е обявена за най-добрата акордеонистка в света. През същата година печели и титлата майстор на Германия. Европейските медии я забелязват след съвместните й концерти с Ренцо Руджери – италианска джаз-акордеон звезда и неин професор, който вече пише музика специално за нея.
Преди три години основава триото “Вероника Тодорова Бенд” с Аксел Шпрайцер – дръмс музикант, и Детлеф Гьорке – бас-китарист. Танго, джаз и български фолклор са най-предпочитаните стилове от музикантите. Триото бързо печели почитатели със своята жизненост и оригиналност.
Вероника: “Свиренето с бенд е друг вид изкуство. 13 години бях солист – казват, че солистите са егоисти – свирех само класическа музика, преди три години не можех да си представя да стоя с друг на сцената. И сега свиря солови концерти, но натежава работата ми с бенда. Те са като второто ми семейство. Много важно е да се разбираме като хора, макар че и двамата са страхотни музиканти. Но ако се разбираме, ще постигнем много повече. Упорити са, свирят дори български фолклор, с неравноделни тактове. Опитваме се аранжиментите на повечето ни пиеси да са собствени.”
С Детлеф Гьорке Вероника участва и в “Танго Рова квинтет”, който изпълнява танго парчетата на Астор Пиацола.Вероника е рекламно лице на българското посолство в Германия, както и на реномираната италианска фирма, производител на акордеони, “Скандали”. Инструментите, с които свири, са правени специално за нея, струват хиляди евро.
◊ СЪДБАТА
“Когато живеех в България, три пъти печелих първо място на конкурса, който се организираше от Музикалното училище в Пловдив. Въпреки това, когато кандидатствах там, не ме приеха. Приеха хора, които бяха заемали седми-осми места, а мен – не. След това се обаждаха да ми се извиняват – не били разбрали, че това е Вероника. И други подобни неща са ми се случвали в България.
Има една мисъл, която харесвам – каквото не те убива, те прави по-силен. Ощетили са те, добре, няма значение – тръгни по друг път. Човек трябва да е винаги търсещ. Ако наистина искаш да се занимаваш с нещо, ще го постигнеш. Не мисля, че само едно е онова, което човек обича. С любов трябва да се правят нещата, не за този или онзи – тогава резултатът ще е по-голям.
Не съм учила в Музикално училище, не смятам, че това е задължително, за да се прояви талантът. Музикалното дава много добра теоретична подготовка, но за музиканта най-важен е вътрешният импулс. А той не се учи.
Превратностите на живота не само че не ти пречат – често дори ти помагат.Когато живеех в България, нямаше достатъчно партитури. Затова започнах за пръв път сама да търся, да мисля как да променя нотите, които можех да намеря, за да свиря каквото ми харесва, и това много ми помогна да се развия като музикант.
При пристигането ми в Германия акордеонът ми се счупи. Нямаше кой да го поправи, нямах и учител. Шест месеца не свирих, почти се бях отказала. След това си намерих учител, започнах да свиря – фолклор, джаз, бях жадна за музика, исках да премина всички ноти. Тогава имах възможност да ползвам всичко. Учителят ми не ме ограничи, насърчи ме да търся себе си. Така започнах да откривам своя стил. Обичам да смесвам нещата. Не е лесно да се постигне, за да го направиш, трябва да познаваш основно най-малко два типа музика.”
◊ РОДИНАТА Вероника Тодорова живее недалеч от Франкфурт, но всеки от концертите си посвещава на България. “Никога не съм свирила за Германия, въпреки че те ме подкрепиха. За пет години в тая държава нещата се развиха много бързо за мен. Бях изненадана, че толкова добре се приема музиката ми. Само за миналата година изнесох 70 концерта. Свирила съм къде ли не – в Германия, Италия, Норвегия, Холандия, Финландия. Участвах в състезание с музиканти от цял свят, където след селекция се състезаваха 250 участници и накрая останаха седем. Аз бях в тая седмица. На сцената бяха окачени седемте знамена, чувството беше страхотно. Никой в България засега не е проявил никакъв интерес – време е вече, срамота! Искам да свиря в родината си, затова направихме това турне. За съжаление не попаднах на човек, който да поеме организацията, това много би ме облекчило. Не искахме заплащане, а само да си покрием пътните разходи. Това е голямата ми мечта – да свиря в България. Помогна ми Община Троян, импресарска къща “Елита” от Пловдив, читалище “Лик” от Плевен, голяма подкрепа ми оказаха музикантите от триото. Това турне страшно много ме зареди. И в четирите града, където свирих, срещнах сърдечна, възторжена публика, жадна за музика, свирена със сърце. В Троян, в Ловеч, Плевен и Пловдив – навсякъде залите бяха пълни, и все този възторг, все същата радост. Концертирала съм много, не навсякъде можеш да срещнеш такава топла, жива публика. За музиканта няма по-голяма награда – публиката да му върне енергията, която той влага. То е едно постоянно вземане и даване. Бях се отчаяла, но това, което видях в България, много ми хареса, даде ми надежда, че изкуството има бъдеще в страната ни. Бих искала да кажа на хората да не напускат лесно страната, не само музикантите, всички. Аз нямам възможност да се върна, защото оттук мога да направя много неща. Получих много в България, искам да го върна.”
◊ ЛЮБОВТА
“Направих това турне само от любов и то ми хареса, получих много топлота, срещнах хора с големи сърца. Вярвам, че нищо в живота не е случайно. Искам да свирим още в България, включително и в София – предполагам, че има джаз клубове, където можем да представим музиката си. Надявам се в началото на пролетта да осъществим ново турне из страната.
На 09.11. съм ангажирала едно от най-големите радиа в Германия за поредица от 10 концерта. Ще говоря наживо за България, ще свиря българска музика.
Подготвяме мултимедийно шоу със снимки на Тони Петров от най-красивите български места, с българска музика. Ще бъде включен и модератор – Мирена Хьогер, която ще разказва за България. Искам да представя страната откъм най-хубавата й страна. Търся контакти с приятели в Германия, за да намеря публика и средства за тези концерти. Искам покрай празниците 3 март и 9 май, важни дати за България, да минем по цяла Германия с това шоу. Такъв проект е неосъществим само от музиканти. Работя с фотографа Тони Петров, той е много важна част от моя проект. Събрали сме се хора, които нищо не искат да печелят, правим го за България и за изкуството. Очаквам конкретен отговор от посолството в Бон за осъществяването на тази идея. Надявам се, че нещата ще продължат в тази посока. Мисля, че най-важното за всеки човек е да бъде движен от любовта, тогава не може да сбърка. Искам да направя още много неща за родината си.”
Исках да разкажа за Вероника, но в края на краищата просто й дадох думата. И музиката, която прави, и словото й са зареждащи. Кои сме ние? Каква е перспективата пред нас? Мъчителните ни ежедневни въпроси… Може би отговорът им се крие в чистия възторг и огромния ентусиазъм на това двадесет и едногодишно момиче, живеещо чрез музиката и любовта. Нека да се огледаме в това огледало, да приемем обичта, която ни търси, да й отговорим.
Източник: kulturni-novini
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
