Наша гордост: “Оскар” за Калоян от Пловдив (ВИДЕО)

Наша гордост: “Оскар” за Калоян от Пловдив (ВИДЕО)
22-годишен пловдивчанин е носител на студентска награда “Оскар” за анимационния филм “The Wishgranter”  от най-престижната институция в киноиндустрията – Академията за филмово изкуство в САЩ

Калоян Атанасов ще разбере от какъв метал – злато, сребро или бронз, ще е изработен призът на официална церемония на 22 септември в театър “Самюъл Голдуин” в Бевърли Хилс. 


Зад успеха стоят трима приятели и състуденти – Калоян и колегите му Еко У и Джон Макдоналд. Те завършват заедно специалността „Комютърна Анимация“ в престижния колеж по изкуствата Ринглинг в Сарасота, а  “The Wishgranter” е тяхната дипломна работа. Оформят се като екип още в трети курс и работят заедно по много проекти, за да направят големия си пробив с петминутната анимация.

Калоян има съществен принос в създаването на филма. Негова е цялостната визия  – героите, обстановката, задният фон, предметите.  Еко У и Джон Макдоналд работят по анимирането и моделирането на “The Wishgranter”.

Филмът е резултат от гигантски труд, макар че на пръв поглед всичко изглежда лесно и плод само на фантазията на създателите си. За сравнение  в една 90-минутна лента на Дисни или Пиксар работят хиляди – сценаристи, художници, аниматори, специалисти по моделирането, текстурите, осветлението, фона, продуценти, редактори, тон режисьори, озвучители…  “The Wishgranter” се ражда в талантливите ръце само на Кал и приятелите му. Единствената външна помощ, която получават, е за авторската музика. Написана е от композитора Кори Уолъс и е изпълнена от Струнния оркестър за филмова музика към Филхармонията на Будапеща.

За да реализират тази част от проекта си Калоян, Еко и Джон, организират кампания за набиране на средства за заплащането на озвучаването. Огромен брой хора даряват суми – не само семействата, роднините и приятелите им, но и бивши техни учители от училищата, в които са учили, както и съвсем непознати хора. Само за седмица нужните средства са събрани.

Огромните усилия, вдъхновението и дисциплината дават резултат. Триото аниматори предава творбата си в университета през март 2016 г. Още в началото на април пристигат първите покани за участия в големи форуми. Идват и наградите – победител за април в месечния Международен кинофестивал в Рим, приз за най-добра анимация на Международния фестивал за изкуства и кино в Париж, голямата награда от филмовия фестивал Тринити. Калоян и приятелите му печелят и премия от Националната асоциация на кинокритиците в САЩ – неочаквана чест, с която могат да се похвалят малцина дебютанти. На 1 август научават и страхотната новина, че са сред седемте предварително селектирани за “Оскар”, а на 29-и – и сред трите основни номинации. Те са избрани сред общо 1749 филма кандидати.

Очакването за Кал и приятелите му е трепетно, защото ако на 22 септември получат златна статуетка, “The Wishgranter” ще се превърне в официален кандидат за най-престижната награда в киното – “Оскар” в категория “Късометражен анимационен филм”.

Калоян се влюбва в киното още като дете. На 2 годинки му подаряват полицейска кола, но той твърдо отсича: “като порасна, ще рисувам филмчета”. На 4 г. рисунките му от детската градина “Малкият принц” правят впечатление, а на шест вече е в школата по изкуствата на известния пловдивски художник и педагог Ахмед Чаушев в Дома за детско творчество в Стария град. Работи с опитния преподавател до момента, в който семейството му заминава за САЩ. Там завършва гимназиалното си образование. През 2012 г. е приет във всичките 10 елитни колежа, в които кандидатства. Започват да го изкушават с предложения, включително и за президентска стипендия.

В крайна сметка Калоян избира колежа на мечтите си – Ringling College of Art and Design в Сарасота, който се счита за най-добрата школа по триизмерна анимация в САЩ, и чиито студенти почти ежегодно са сред спечелилите студентски Оскар за анимация от Академията за филмово изкуство. / bulnews.info

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.