Разтърсващият разказ на Георги Тенев се разпространява в социалната мрежа в последните часове и предизвиква лавина от коментари. Случката се развива в Сливен.
Ето какво пише автора:
Вчера вечер станах неволен участник в една случка, която имам силната нужда да споделя. На път за вкъщи, на кръстовище на бул.“Хаджи Димитър“ забелязах възрастна жена с изпокъсани обувки.
Тъкмо беше спряло да вали и улиците се бяха превърнали в пълноводни реки. Жената стоеше неподвижно на средата на пътното плътно и се оглеждаше неориентирано. Реших да спра и да я прекарам от другата страна. Не ми беше трудно да разбера, че жената имаше психически проблеми.
Говореше напълно несвързано, а от оръфания и външен вид, придружен от силна миризма ми стана ясно, че не е била на закрито от доста време. Все пак разбрах, че името и е баба Тонка – на 71 години от село Гълъбинци, Ямбол. Дошла в града да се оплаче на полицията за нещо, но и тя самата не можа да обясни за какво.
Разбрах, че превеждането на отсрещния тротоар няма да реши проблема и реших да позвъня на 112. Помолих жена ми да се прибере с детето и да ме чакат там – блокът ни се намира точно до кръстовището. Без да губя време набрах спешния телефон и обясних ситуацията на операторката.
Така, с баба Тонка започнахме да чакаме нашата родна полиция. Междувременно тя ми разказа как на автогарата имала торба с багаж, в която били документите и парите и. В ръцете си стискаше само една найлонова торбичка, пълна с пластмасови шишета и плодове. Минаха близо 30 минути на чакане. Нищо.
Реших, че момчетата от полицията са тръгнали пеша от централата, за да не горят бензин, но по пътя единият е навехнал глезен и са се върнали…… Интересно е как в България такситата идват за 5 минути след поръчка, а всички институции се движат с друг график.. Сигурно таксиджиите ползват времеви тунели (другият път ще питам). Звъннах отново на 112, да им напомня, че все още сме там – да не са решили, че сме си тръгнали….. От там ме увериха, че правят всичко по силите си, и най-вероятно колегите им са заети с друго “ произшествие“.
Помислих си, че са прави. Възможно бе да има хора в спешна нужда от помощ. За това не спорих, а просто им благодарих и затворих. Тъкмо започнах да си избирам тротоарна плочка за сядане, когато по пътя се зададе патрулен автомобил на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – сиреч патрулка. Заобиколени от божествено сияние, те се движеха лежерно по пътя, като истински хищници на обход…. Махнах им няколко пъти, докато накрая забелязаха и свиха към нас.
– Добър вечер! Вие сигурно сте тук заради сигнала? – Сигнала ли? Къф сигнал? М’не, ние сме на патрул. След като се спогледаха с поглед от типа „що все на мене“, представителите на органите на реда с отвращение слязоха и се приближиха към старицата, която все така си стоеше подпряна до моста – където я оставих. Разочаровах се малко, но все пак някой дойде, нали? Доволен бях, че тези юнаци ще помогнат на бабата. Е… поне така си мислех тогава….
Благодарих им, че се отзоваха и доволен си тръгнах…. 5 минути по-късно, жена ми, която бе гледала цялата сценка от терасата ме информира, че полицаите просто са си тръгнали. Те дойдоха, видяха … и си тръгнаха. Не че нещо, ама имат важна работа по обикаляне със свалени прозорци. Много се ядосах. Върнах се обратно, а жената продължаваше да говори несвързано. Разбрах само, че полицаите отишли за багажа и…… Беше вече 9 часа вечерта. Вън беше тъмно, а тя беше мокра, стоейки сама на моста!!! Бесен, звъннах отново на 112. Представих се, а жената отсреща знаеше за моя сигнал и сякаш чакаше да се обадя.
Сдържах се и обясних възпитано възмущението си. Все пак патрулката, която аз чаках, така и не дойде!!! Попитах какво да правя. Как да оставя тази възрастна жена сама в нощта? – Моля изчакайте да ви свържа с колегите. – хубава музика имат централите на 112. Слушах я близо 10 минути, в които явно се чудеха как да ме разкарат. – Ало, здравейте. Сега, нека Ви обясним за какво става въпрос.
Днес към 16:00 часа е подаден сигнал за тази жена. Полицейски екип я е завел до автогарата, за да си хване автобуса към село Гълъбинци, но тя е отказала. Те са преценили, че тя е в добро физическо здраве и са я оставили. – Но госпожо, тази жена не е адекватна! Какво нормално здраве? – Ами опитали са се да се свържат със сина и, но не са успели, а няма къде да я заведат сега. – Искате да ми кажете, че Вие отказвате да и помогнете и че оставяте нещата на мен? Защо от полицията не са я завели лично до Гълъбинци, или са нямали гориво? – Ами трябва да питам колегите, но това мога да Ви кажа за сега. – Благодря Ви, лека вечер. Боже мили, до къде я докарахме??? В кой момент точно, обществото загуби човечността си толкова?
Не е през османското робство, защото турците уважават и тачат възрастните хора… Как тези полицаи, които доброволно са избрали професията си, запалиха колата и си тръгнаха, оставяйки една 70 годишна жена сама в нощта? Зная, че държавата ни не е богата, но тук не става въпрос за пари, а за СЪВЕСТ!
Отидох до спешното лично, докато жена ми гледаше бабата на моста. Обясних им случая и ги помолих за съдействие. Не знам дали защото медиците са по-интелигентни хора, или просто все още не са загубили човечността си, завеждащият лекар ме изслуша и реши да прати линейка при жената.
Обеща ми да се консултират с лекар в психиатрично отделение. По чист късмет се оказа, че шофьорът на линейката има роднини в селото. Той звънна и разбра, че бабата наистина е от там, и че е болна. Те дойдоха с мен и прибраха бабата. Не желая да правя повече коментари. Изводите оставям на вас….. / blitz.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
