Стотици българи са превърнати в роби в държави от Евросъюза
Става въпрос за наши сънародници, отишли да работят честно в чужбина, но станали жертви на трудова експлоатация от страна на работодателите си. Според официалните данни през миналата година са регистрирани 140 такива случая.
Това е според статистиката на Националната комисия за борба с трафика на хора. В същото време обаче от фондация “Анимус” това реално е само върхът на айсберга и на практика става дума за много повече български граждани, попаднали в такава ситуация.
Данните на организацията показват също, че най-често наши сънародници са подмамвани да работят зад граница, но след това се превръщат в “роби”, в Гърция, Чехия, Испания, Италия и Румъния, предаде БНР.
Освен това най-много българи са се подлъгали да отидат и да станат жертви на трудова експлоатация от районите у нас с най-бедно население и най-висока безработица.
Оказва се, че много често българите се подвеждат под фалшиви обяви за работа в чужбина. От “Анимус” са си направили и експеримент, който категорично доказва това. Те са пуснали обява в интернет, като са разлепили и листовки в центъра на София с текст “Събиране на зелен хайвер в Дания – 130 евро на ден”, разказва Надя Кожухарова от фондацията. 150 души са се обадили и са проявили интерес към “работата”, въпреки че текстът съдържа почти всички индикации за фалшива трудова оферта – няма никакви изисквания за възраст на работниците, какви умения е необходимо да притежават, колко опит имат, дори няма изискване за владеене на чужд език, допълва Кожухарова.
От “Анимус” съветват хората, станали жертва на трудова експлоатация в чужбина, максимално бързо да се свържат с местните власти.
Дори и личните им документи да са задържани от работодателя, каквато практика се наблюдава често и от години. Също така експертите препоръчват и хората да не се поддават на обещания, че парите, които им се дължат, но не се изплащат на време, ще бъдат дадени по-късно. Защото по всяка вероятност това няма да се случи
Източник: iNews
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
