Лятното слънце облива морската столица с жарките си лъчи. Крякащи гларуси планират с разперени криле в небесната шир.
Някъде долу, по уличките на морския град, купища летовници със спокойна крачка преминават покрай хотел „Одеса“, за да се скрият от високите температури сред прохладата на Морската градина.
Шарената сянка на дърветата е приютила млади и стари. По пейките са насядали пенсионери с вестници в ръце, покрай тях, запътени към морето, преминават плажуващи.
Млади майки лениво бутат детските си колички към аквариума, където ще седнат на раздумка пред релефната карта на Черно море.
Край една от алеите с бясна скорост преминават момчета на колела. Техните „балканчета“ разгонват смешно тътрузещите се по земята гларуси, които отлитат с крясъци към побезопасни места.
Момчетата са развълнувани и нямат време да се оглеждат. Те има една цел колкото се може побързо да стигнат до водопада, защото близо до него е пистата за бобслей една от основните атракции на Морската градина…
Летният бобслей във Варна е развлекателно съоръжение, разполагащо с две успоредни трасета, по които се спускат децата.
Основата им е от бетон, а върху него са разположени овални елементи, изработени от стъклопаст.
Началото на пистата е във високата част на Морската градина, близо до стълбите край водопада, а краят долу в ниското, в най-тясната ивица на Офицерския плаж.
Спускането се извършва върху пластмасови колички с ролкови колела, снабдени с един единствен уред за управление – метално лостче, което играе ролята на спирачка. При издърпване нагоре единият му край задиря в пистата и по този начин регулира скоростта.
Веднъж достигнали финала, малчуганите трябва отново да се изкачат до началото на пистата, където е изградена и панорамна тераса, върху която чакат родителите. За тази цел е предвидено монорелсово влакче, то извозва малките състезатели обратно до старта, откъдето по желание могат да направят още една обиколка.
Въпреки скъсаните дрехи и честите контузии, с които е придружено спускането по бобслея, този атракцион трайно се настанява в сърцата на хлапетата от онова време и се превръща в символ на няколко поколения варненци, израснали покрай пистите му.
За съжаление, както на много други неща от миналото, така и на варненския бобслей не му е писано да дочака настоящето.
Времето му стига само да преживее първата вълна от демократичните промени в държавата. В средата на 90-те години пистата ведно с делфинариума е придобита от известен бизнес холдинг и бобслеят престава да функционира. Това е краят на увеселителното съоръжение.
Следват дълги години на забрава, а когато общественото внимание отново е насочвано към пенсионирания атракцион за кратко, то е само по лоши поводи.
През 2006-та при реконструкция на крайбрежния път са премахнати финалната част от пистата и долната станция на влакчето.
3 години покъсно – през 2009-та в кабинета на областния управител постъпва искане панорамната тераса да бъде отдадена на концесия и да се превърне в заведение. Молбата обаче не е удовлетворена, а през 2012-та, поради опасност от срутване, е демонтиран и дървеният и навес, пазил сянка над главите на поколения деца и родители.
Днес пързалката за бобслей е едно тъжно място, потънало в спомените си.
Обраслата с непроходими храсталаци писта е частично разрушена, а все още запазените елементи са затрупани от кафявите листа на есента.
Панорамната тераса е покрита с графити. Има и следи от пожар. Множеството боклуци и празни бутилки говорят, че днес тук вече не се събират родители, а техните пораснали деца, които използват обекта в съвсем друг контекст.
И все пак, макар и съвсем недоловимо, духът на онова отминало време все още може да се усети на това място.
Архитектурата на панорамната тераса е запазила своя чар, а в близост, скрити под дебел слой листа, купчини никога неизползвани секции от улеите продължават да се надяват, че някога ще заемат отредените им места по пистата.
Така, както някогашните деца продължават да заемат своето място върху количката, за да се спуснат с нея по пързалката на спомените.
Изоставено място, потънало в спомените си… / socbg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
