Децата са най-голямото богатство на всяка една нация на този свят.
Децата са нашето бъдеще. От тях зависи, дали народът ни ще продължи да съществува или ще бъде погълнат от глобализацията.
Как обаче се отнасяме с нашите собствени деца? С българчетата? Даваме ли им всичко, което им е нужно – образование, сигурност, здравоопазване, хубаво и безгрижно детство?
Имайки предвид, че голяма част от българите живеят под прага на бедността, въпросът е напълно риторичен!
Твърде много български деца живеят без елементарни условия, които би трябвало да са им гарантирани по презумция.
Всички знаем кои са виновните за това. Кои направиха така, че все повече млади българчета да предпочитат да бягат в чужбина, вместо да остават в Родината си. Хората, които съсипаха България, съсипаха и бъдещето на нейните деца. Затова и те бягат!
Предлагаме ви едно стихотворение на поета Пейчо Пеев, което смятаме, че казва всичко по темата. Нямаме какво да добавим!
Ще плачеш за децата си, Българийо,
макар че днес ги гониш със презрение!
От гаврата над хората измамени,
изчезна вече цяло поколение!
Децата ни Родината намразиха,
прокудени без капка уважение.
Бащината клетва, те не спазиха.
Изчезна вече цяло поколение.
Ще плачеш за децата си, Българийо,
щом детските площадки са история.
Родината е болка неизказана.
На картата сме вече територия.
Ще плачеш за децата си, Българийо,
че тука днес е раят на мръсниците .
Изсякохме горите си до корени,
от тук ще си отидат даже птиците.
Ще плачеш за децата си, Българийо,
за последно щом забият пак, камбаните.
Кой ще ни изпрати във отвъдното?
С обич кой ще ни превърже раните?
Вижте още на Bulpress Top!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
