Една голяма част от успелите българи зад граница са музиканти
Интервю с виолончелистката Ирина Чиркова
Историята на виолончелистката Ирина излиза от рамките на континента Европа, както и от рамките на класическата музика, и ни отвежда в Новия свят, където музикантката има успешна кариера на една сцена със Селин Дион, Кейти Пери, Съли Ерна, Фарел Уилямс и др.
Ирина заминава, след като спечелва стипендия в Бостънската консерватория. Макар и доста млада, тя е решена да успее и наистина с цената на много труд и безотказна мотивация намира своето място.
След Бостън се впуска в приключението, което я отвежда в епицентъра на шоу и музикалния бизнес – Лос Анджелис, където живее и към момента. Ето какво от своя опит споделя Ирина за читателите на списание „Амбиция”.
Веселина Борисова за Амбиция:
Здравей, Ирина! Радвам се, че прие поканата да си гост на „Амбиция“. Живееш в Лос Анджелис. Разкажи ни малко повече за себе си и своя музикален път.
Ирина Чиркова:
С голямо удоволствие бих споделила моя професионален живот. Аз както почти всички музиканти в България исках да видя и чуя на живо световните светила в класическата музика (поне това беше мечта, която исках да реализирам рано или късно). Знаех, че учейки в чужбина, бих имала шанса да се „докосна” до много различни музиканти и да видя свят, който изглежда нереален или поне много далечен за нас, живеещите в България. Исках и да науча нещо по-нестандартно като стил с моя инструмент. Аз обожавам джаз и до ден днешен се уча на това каква роля може челото да изиграе в този стил.
Трябва да призная, че моето кандидатстване в Бостънската консерватория ми даде тласък, уж на шега да видя дали имам шанс като студент в чужбина. Бях много приятно изненадана, когато получих сравнително голяма стипендия там, без да познавам никого. Така се реших на тази нова авантюра – знаех, че няма какво да загубя, а има шанс да спечеля опит и знание.
Ирина Чиркова виолончело © Ирина Чиркова Какви препятствия срещна в началото и какво те мотивираше да не се отказваш от целите си?
Първоначално се стараех да свиря всеки ден във всяка една свободна минута, за да не разочаровам преподавателите си по чело и камерна музика. Скоро, след като започна първата ми учебна година, се оказа, понеже имах голяма стипендия, че трябва да съм част от училищния симфоничен оркестър, оперния оркестър, а и мюзикъл оркестъра на консерваторията, наред с Honor’s String Quartet, и участия в различни конкурси за соло виолончело. В един момент получих тендовагинит и моите 12-часови занимания с челото трябваше да намалеят.
Наред с това трябваше да се самоиздържам – работех в едно кафене от 5 сутринта до към 9 часа и след това ходех на училище; вечер работех като сервитьорка в един ресторант, а след като го затваряха, ходех пак в консерваторията да свиря от 12 през нощта, докато я затворят в 2 през нощта. Имаше един тежък период, в който спях само по два часа на нощ и пак продължавах. Определено това беше една крайност и с времето си намерих други работи, между които беше моето първо преподаване като учител по чело в едно музикално училище. От там нататък животът ми ставаше все по-лек и по-здравословен.
Та да отговоря на твоят въпрос – това бяха необходими препятсвия, за да достигна до днешния си успех или поне да оценя това, което в България би ми дошло лесно и незаслужено (подслон и храна при родителите ми).
Не се ограничаваш в музикално-стиловото разнообразие и се изявяваш с виолончелото както в класическата музика, така и в поп и рока. Успяваш да съчетаваш всички тези жанрове и да пробиваш на големите музикални сцени. Това ли е твоята формула за успех?
Ами да, вярвам, че за да се пласира един музикант на възможно повече сцени, трябва да е гъвкав или поне любопитен към другите стилове. Аз мисля, че съм късметлийка в това отношение – хората ми даваха шанс.
Свириш и записваш музика с изпълнители от световен мащаб като Селин Дион, Кейти Пери, Ани Ленъкс, Съли Ерна от „Godsmack” и др. Какво е усещането да си част от екипа на тези музиканти?
Никога не съм си мечтала да съм на сцена с такива големи поп и рок звезди. Трябва да си призная, че това е нещо като „сюрприз-награда” на моите скромни видения като възможности в живота. Аз си мислех, че моето изпълнение на Arpeggione Sonata в майсторския клас на Йо-Йо Ма, когато бях студентка, бе най-голямата сбъдната мечта… За останалото не съм и сънувала, да си призная. Тръпката да си на сцена със Селин или Кейти Пери е голяма!
Остава ли ти време за преподаване и какво от своя опит най-много би искала да предадеш на своите ученици/студенти?
Наложи ми се да спра да преподавам преди две години, тъй като започнах много да пътувам по концерти и шоута. Надявам се един ден да се върна към тази интересна професия. Бих искала всеки един мой ученик да вярва в себе си и да свири за собствено удоволствие, а не за да впечатли и слуша преподавателя си – нещо, което в момент на прозрение ми помогна да стана по-добър музикант.
Разкажи ни и за шоуто на илюзиониста Иван Амодеи, в което ти участваш.
Шоуто с фокусника Иван Амодеи е много интересно и нестандартно, тъй като челото играе роля на филмов sound track – ефекти и специфични звуци са синхронизирани с неговите действия и атмосфера (напрежение, очакване и т.н.).
Челото е единственият инструмент на сцената, съпровождащ фокусника – нещо като „silent” партньор. Самата атмосфера е много класик и шик – различно е, от което и да било друго шоу, в което съм участвала. Беше ми много интересно, когато първоначално измисляхме какво да свиря, по време на създаването на шоуто с Иван.
Български челист в Америка © Ирина Чиркова От скоро си майка, но паралелно с това продължават и музикалните ти участия. Коя е твоята тайна за баланс между семейството и професионалните ангажименти?
Ами все още се уча на тази „тайна”, ха ха. Като я измисля, ще я споделя. ????
Работата ти е изключително атрактивна и интензивна. С толкова много и разностранни ангажименти остава ли ти време за почивка и как се забавляваш в свободното си време?
Напоследък е лукс да имам време да се наспя. Честно казано нямам никакво време за забавления, поне за момента. Дано с времето се върна пак към любимото планинарство и каране на ски.
Как изглежда България за теб от сегашната ти позиция? Успяваш ли да се връщаш често?
Не съм си идвала в България от почти пет години. Не съм сигурна какво мисля за сегашното ѝ развитие. Би било некоректно да гадая или критикувам отдалеч.
Какво би посъветвала младите българи, които са се насочили да продължат образованието и живота си в Америка?
На всеки българин в чужбина желая много успех и късмет! Дано всеки намери своята мечта. Всеки труд и усилие се оценяват от хората тук – който е решен да успее на всяка цена, ще успее на 100%! ???? / ambicia
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
