„Майка ми, българка, беше учителка. И една страшна зима тя влезе в класната стая и каза:
– Деца, искам да излезете на прозорците, за да погледнете нещо. Какво виждате?
И всички казаха:
– Сняг, висулки ледени, преспи…
– Не, не, каза тя, долу погледнете, долу!
Ние погледнахме и някой, може аз да съм бил, каза:
– Има пет-шест врабчета.
– А така! Погледнете ги хубаво, а сега се върнете по столовете. За тях искам да ви кажа нещо. Вижте какво, има едни птици, които идват напролет, когато разцъфват овошките, когато цветята почват да цъфтят, те идват тогава у нас, па живеят известно време у нас, па се размножават, а като забръска към зимата си отиват някъде на топло.
А тези врабчета, те стоят тука. Те тук са родени и тук ще умрат. Те са посинели от студ, те са накокошинени от студ, но тук ще останат.
*
Аз по-голям урок по патриотизъм не съм чул никога.“
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
