Пенка Кунева не е широко позната на родната публика, но отвъд Океана името на българката може да се срещне сред композиторите на музиката на едни от най-касовите филми в Холивуд.
В Меката на киното има само шест жени, които създават инструментална оркестрация за кинолентите и едната от тях е талантливата нашенка, която от 25 години живее в далечна Америка.
„Пенка е невероятно талантлива изгряваща звезда”, „Забележителен и уникален глас в киното”, „Емоционална, иновативна и изключително кинематографична музика”… Това са само част от определенията за работата на нашенката, която се нарежда сред най-знаменитите съвременни имена в американското филмово композиране като Кристофър Йънг, автор на музиката за „Спайдърмен 3”, лауреата на награда BAFTA Грег Едмънсън и носителя на престижната награда „Еми” Патрик Уилямс.
В репертоара на българката са мелодиите към хитови заглавия като „Трансформърс“, „Матрицата“, „Карибски пирати“, „Ангели и демони“ и „Шерлок Холмс“. Тя е и първата жена главен оркестратор в Холивуд на филми с бюджет над 100 милиона долара, като научнофантистичните ленти „Играта на Ендър“ и „Елизиум“. Името й стои и зад музиката на видеоигри като „Принцът на Персия“ и на много телевизионни сериали.
В началото на ноември сънародничката ни се завърна в България, за да представи своя втори самостоятелен албум „Жената астронавт“. Той е записан през пролетта на тази година с помощта на 70 известни музиканти от Лос Анджелис, сред които са виртуозната Лили Хейдн, известна като Джими Хендрикс на цигулката, и българката Катя Попов, концерт-майстор на симфоничния оркестър на „Холивуд боул“. Албумът на Пенка вече звучи в ефира на над 650 радиостанции в САЩ и Канада. Оформен в три части, произведенията в него отвеждат слушателя на епично музикално приключение, което разкрива безкрайността на Вселената и на човешката натура.
„Интересно ми беше да науча, че от всички хора, летели в Космоса, 11 процента са жени. Това означава, че от тези 500 космонавти 64 са били от нежния пол. Стана ми любопитно как е възможно в тази професия да има повече жени, я в цялата история на Холивуд има по-малко от 10 жени, които са писали музика за студийни филми. Плюс това аз много обичам научната фантастика, Космоса и астрологията. Така че реших да създам музика за Вселената и нейните тайни“, разказва Кунева за вдъхновението си за „Жената астронавт“.
Пенка е родена в София през 1967 г. Започва да взима уроци по пиано, когато е на шест години, а на дванайсет вече е категорична, че музиката ще е нейна професия. След като завършва столичната музикална гимназия „Любомир Пипков“, е приета да следва „Теория на музиката“ в тогавашната държавна консерватория.
„Като студентка за мен най-важно беше да пиша музика и да работя с хора. Освен за киното, още тогава се опитвах да творя и за другата ми страст – театъра. Бях си изградила стратегия да бъда сляпа към всякакви пречки и да ги решавам в движение. Така, движена от воля и любов към музиката, успях да постигна това, което съм сега. Но без образованието ми в България това нямаше да се случи“, спомня си сънародничката ни.
През 1990 г. талантливото момиче печели специалната награда Ellen Zwillich в американския конкурс за Източна Европа „В търсене на нова музика“. Това й осигурява едногодишен магистърски курс по композиция с пълна стипендия в един от най престижните задокеански университети – „Дюк“ в щата Северна Каролина.
„Пристигнах в САЩ почти без средства – имах само 150 долара в джоба си. Но освен че ми дадоха пълна издръжка, в „Дюк“ показаха и доверие към моите способности. Много дължа и на моя професор – прочутият филмов диригент Стефан Джеф, който винаги ме подкрепяше, дори в най-лошите моменти“, споделя Пенка.
Седем години по-късно тя става първият докторант по композиция в историята на висшето учебно заведение. Така остава да работи в университета и след дипломирането си.
В следващите години българката съчетава воденето на лекции с композирането на модерна музика, гостува и в много телевизионни шоута и спектакли. Същевременно се изявява и на симфоничните сцени по Източното крайбрежие на САЩ. Признанието за дарбата й не закъснява и тя получава многобройни награди като приза на млад композитор, носещ името на знаменития Арон Копланд, както и първото място на фестивала за модерна оркестрова музика „Аспен Феллоушип“.
През 1999 г. сънародничката ни решава да замине за столицата на световното кино Холивуд.
„Бях готова професионално за тази смела крачка. Исках да постигна нещо малко по-различно от това да бъда учител. Мечтата ми бе да съм филмов композитор“ – споделя тя.
Пристигайки в Лос Анджелис, късметът й проботва и само след месец започва работа като оркестратор при носителя на наградата „Еми“ Патрик Уилямс. По-късно същата година Пенка получава и първия си по-сериозен ангажимент – да напише музиката за кинодрамата „Сенки“.
Работата й е забелязана от големите студия и през 2001 г. българката започва като стажант при именитите композитори Ханс Цимер и Дани Елфман. С Цимер я запознава неговият главен оркестратор Брук Фоулър, който има нужда от помощ за партитурата на „Карибски пирати 3″. Нашенката се представя блестящо и така се зареждат хит след хит с нейна оркестрация – „Ангели и демони“, „Шерлок Холмс“, както и трите части на „Трансформърс“.
Предизвикателството за талантливата ни сънародничка в Холивуд е огромно, защото повечето й колеги са мъже.
„Винаги съм се смятала за страшно упорита, пламенна, целеустремена. Оказа се обаче, че за да бъда приета в Холивуд като равна, трябва да свърша десет пъти по-добра работа, отколкото бяха очакванията. Темпото и устремеността ми помогнаха да развия уменията си и да достигна нивото на мъжете“, споделя сънародничката ни.
Тя установява, че в Америка, и по-конкретно в кинобизнеса, все още нямат доверие на нежния пол, когато става дума за бизнес за милиони.
„В един запис всяка минута струва адски много, защото се плаща на много хора и няма място за грешки. В Холивуд има едно отношение, което е ужасно обаче, но съществува – че на жените не могат да поверяват големи бюджети, защото може да стане грешка и всичко да се окаже зад борда. В днешно време малко жени режисьори в Америка имат възможност да създават така наречените блокбастъри. И то не защото не могат да режисират, а защото всичко е свързано с финансирането“, разкрива част от тъмната страна на Меката на киното Пенка Кунева.
Много от популярните мелодии, които си тананикат милиони, тя е създала заедно с композиторите Стив Яблонски и легендарния Джон Уилямс – автор и на култовия саундтрак към филма „Междузвездни войни”. С тях работи за създаването на музиката на нашумелите фантастични ленти „Елизиум” с Том Круз и „Трон: Заветът“.
„Трябва да решиш колко голям трябва да е оркестърът, как да се направи звукът, та да бъде като за холивудски високобюджетен хит. При фантастиките саундтракът е адски масивен, драматичен, за да бъде емоционално преживяването. Експлозиите, стрелбите, ужасяващите ефекти трябва да са балансирани. Не гледам само нотите – мисля за крайния продукт. Необходими са дълбоко разбиране на жанра и голям опит. Музиката трябва да те удари в сърцето, в корема, да се почувства с душата, а не с ума“, разказва за трудностите на филмовия бизнес преуспялата ни сънародничка.
През 2009 г., впечатлени от таланта на Кунева, я наемат от „Юбисофт“ – най-голямата агенция за филмови композитори. Заедно със Стив Яблонски тя създава саундтрака на високобюджетната видеоигра „Принцът на Персия“. Основна част от пиесите са именно нейно дело. Българката използва знанията си за персийската и източната музика и ги съчетава по прекрасен начин със западната култура.
Две години по-късно тя издава първия си самостоятелен албум със съдействието на приятели и колеги, които й помагат да събере сумата от 25 хиляди долара за записа.
„Приемах всяка възможност да оркестрирам независим филм, дори когато се налагаше да платя от собствения си джоб. Този опит ми помогна да развия собствен стил и да изуча тънкостите на занаята. Много композитори постъпваме така от желание музиката ни да бъде чута“, разказва музикантката.
Работата в Холивуд неминуемо среща Пенка Кунева и с прочути звезди от киноекрана.
„Запознах се с великия Харисън Форд, докато течеше продукцията „Играта на Ендър“ – оказа се, че е изключително чаровен човек и винаги, когато бяхме в почивка, канеше мен и екипа ми на кафе. С друга моя любимка – Дженифър Анистън от култовия сериал „Приятели“, се запознахме на годишното парти на списание „Холивуд рипортър“, споделя българката.
Заетостта и успехите не й пречат да се връща в нашата страна почти всяка година.
„Опитвам се да идвам в София всяко лято. Често ходя в Панагюрище, където също имам много роднини. За мен това е едно докосване с корените ми и родината, която аз много обичам и много ми липсва, особено хората и природата. Никога няма да изпусна възможността да идвам в България, защото това ме зарежда със сила“, завършва разказа си композиторката. / desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
