Отговорът на тайната е пред нас и никой нищо не крие. Просто много хора са слепи, за да видят. Страната ни е богата. Съзнанието ни е бедно, ограничено и затворено.
Най-голямата тайна на България е, че тя е богата. В нея има всичко, достатъчно и по много. Изкуствено се създава бедно съзнание на българите, за да не забележат богатството си.
Когато пробудим съзнанието си и виждаме богатството си. Вече сме повече и скоро ще бъдем готови да превърнем Родината си в най-богата страна на света. Ето една Швейцария. Тя не притежава нашите прероден ресурси, но има банки, честност и дискретност. Япония е разкъсвана от земетресения, но притежава ред и съхранение на традицията. Франция не е по-красива, но умее да се кипри.
Люксембург е педя земя. В Швеция слънцето не свети така ярко. В Германия растат само картофи… Примери колкото искате… Не размерът, не природата, не минералните запаси, не населението, не правителството, не …
Съзнанието на народа определя вида на държавата му. Не случайно сега се посяга на образованието, културата, историята, на здравето на българите. Не случайно се разнасят слухове за болести, войни, насилие… Накъдето и да погледне българинът, навсякъде негативи.
Сутрин вместо с „добро утро”, ни посрещат с убийства и насилие, от екрани и вестници. И това е, за да се всява страх в главите на малки и големи. За да си повярваме, че не можем да се справим. Това ни връхлита отвсякъде. Дори много уважавани българи и българки се подават на тези внушения.
Страхливият човек се управлява лесно. Всички, които осъзнаваме това, е добре да го разобличаваме. Кой от където може. Да достига и до други. Едно съзнание да събудим, успели сме. България е богата страна.
Бедни са тези, които не го виждат и вярват на векове насажданите манипулиции и лъжи…в сърцата си, в мислите си, в действителността си… Единственото, от което трябва да се откажем е себеотричането. И тогава всичко ще си дойде на място. Т М
Източник: vlastta
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
