За политическите интереси на великите сили, обединена България винаги е била неудобна и нежелана и опасна перспектива.
Защото знаеха истинската история.
Помнят и дивизията на ген. Владимир Вазов,когато Съглашението губи над 60 000 души: “В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран!”,каза Лойд Джордж, министър-председател на Великобритания.
Украинците и руснаците не искат да си спомнят,какво направи генерал Колев с конницата на “страшните” донски казаци.
Французите помнят Шеста Бдинска дивизия и Осма Тунджанска дивизия,”Македонската Шипка” и онези 6000.
Германците помнят разгрома от 30 хиляди българи на елитната,опитна, отлично въоръжена и отпочинала група армии “Е”,с численност 550 000 войници.
Великите сили знаят истината за древната история от преди 7500 години,знаят и Тервел,Крум,Симеон Велики и Калоян.
През 2009 г.обаче, “The New York Times” и много други американски и европейски издания,признаха,че далеч преди разцвета на Гърция и Рим,дори много по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет, по нашите земи е живял народ, изпреварил своето време в търговията,изкуството и техниката.
Нашите предци, обитателите на Черноморието са били високо развита цивилизация, чиито традиции са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна общност и по-късните египетска и древно гръцки цивилизации,най-старата от които ок. 2700–1120 пр. Хр.,е Микенската.
САЩ и Европа със създаването на Косово и Русия с връщането на Крим,създадоха уникални прецеденти на континента,които трябваше да генерират обединителен патриотичен огън,около който да се консолидира българската нация.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия и подписването на Крайовската спогодба от 1940 г.,са двете събития,когато България по мирен начин,без война си върна отнети земи.
Днес България като член на Евросъюза и НАТО, трябва да постави на дневен ред въпросите премълчавани,някои повече от век,други от 76 години- за изконните български територии, за произтеклите в този период проблеми с нашите сънародници в региона на Балканите.
Крайно време е и Германия да върне заема,който взе от България по време на Втората световна война.С лихвите.
Особено неприятно за противниците на силна и обединена България бе,когато учени като Веселин Бешевлиев, доказаха,че на територията на България,по време на Ранното Средновековие няма тюркски топоними,а Стамен Михайлов доказа древната балканска традиция на старобългарската чернолъскава керамика.
Стамен Михайлов дори имаше смелостта да представи работи на чужди учени, според които българският знак IYI присъства на Балканите поне от пето хилядолетие преди Христа-времето на Потопа,екологичната катастрофа и преселението на предците ни.
От Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев и др. научихме, че култовете към Залмоксис, Дионис, Сабазий, Бендида, Хероса са все още живи в българската култура, а традиционните ни земеделски сечива и пастирски атрибути са от тракийски произход.
Кой се страхува от гнева на пробудения българин?
След балканската война, сръбските и гръцките власти, установили се в Македония, се заемат да изкоренят българщината чрез закриване на училища и църкви и преследване на ВМОРО.
Сърбия и Гърция подписват на 19 май 1913 г. таен военно-политически договор, който бил насочен изцяло против България. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България.
След сключване на Лондонския мирен договор от 1913 г., българските войски се съсредоточават на запад за евентуално противодействие срещу сръбската и гръцката армия. Турската и румънската граница, почти без никакви войскови сили, останали незащитени.
Трябва да помним как съюзени Сърбия, Гърция, Черна гора,Румъния и Турция,като глутница вълци се нахвърлят върху България.
„От 235 000 кв. км с Ньойския договор подписан на 27.11.1919 год.,България е свита до 111 000 кв. км. коментира акад. Проф.Д-р Борислав Йотов, уточнявайки и, че и „Турция дължи компенсации на България в размер на не по-малко от 20 млрд. щатски долара“.
По силата на Ньоиския договор от България са откъснати:
1.Западните покрайнини;
2. Струмица;
3. Южна Добруджа;
4. Западна Тракия със земите между поречията на реките Марица и Места.
5. Зайчар.
По силата на Ньойския пакт Българското царство се е задължило да предаде на Кралство Сърбия, Западните покрайнини – селата в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица.
Антантата поела управлението на Беломорска Тракия, но малко по късно я предоставя на Гърция,а Добруджа на Румъния.Шестдесет и седем хиляди души коренно българско население от Северна Добруджа са били разменени с румънските колонисти, настанени в Южна Добруджа след анексията й от Румъния.
С крайна асимилаторската политика Румъния, записва цели български села като румънски.
Преди няколко години излязоха резултатите от генетически проучвания извършени в Румъния. Стана ясно,както се знае и от историята,че северните ни съседи в по-голямата си част са българи.Хапло- групите E, J, I2, R1a1, R1b, G са същите,като населението на България.
Страбон пише, че гетите и мизите (наречени по-късно българи) обитават земите на север, но и на юг от река Истър. Плиний локализира бесите между реките Струма и Места, а малко по-късно Клавдий Птолемей пише за беси край северните склонове на Карпатите. Древните топоними от земите на България и Румъния също потвърждават, че от незапомнени времена тези територии са обитавани от едни и същи хора. Имената на намиращите се в сегашна Румъния селища Берзовис, Тамаси дава, Суро бара, Дино-гетия и др. са сродни на изградените в Тракия Берзаме, Тамон Бари, Бренто, Дин-друме.
Имената на румънски градове и днес са запазили българските си имена- Бистрица, Бистра, Луда Бара, Стража, Липова, Остров, Габри, Пещера, Корабия, Подгория, Гарван, Пригорие, Падина, Богати, Добра, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Куки, Мирчa вода, Добромир.И до днес са широко разпространени българскителични имена като Богдан, Богдана, Боян, Влад, Войка, Влъкана, Дан, Драгомир, Драгута, Калин, Калина, Мирчо, Рада, Раду, Радул, Сава, Стан, Стана, Стойка, Стояна.
Майчиният език на “румънците” е българският до началото на ХХ век и е доказано изконния език на местното население, което обаче е подложено от великите сили на латинизация и в последствие му е промито националното съзнание,(което в момента се върши в България) и е наложен езика на малка етническа група говореща на език сроден на италианския.
Югославия беше създадена по изкуствен начин, от „Великите сили“ и Коминтерна, с цел да не се допусне окончателното обединение на българските територии и съдаването отново на Велика България.
Сърбия с бомбардировките от НАТО и парцелирането по “американски” на Югославия изживя случилото се с България през 1919 г., и Ньойския договор.
Ние пък тогава не се държахме добросъседски.Е истина е,че сърбите са ни причинили повече вреди, дори отколкото гърците, защото те обикновено ни нападаха в гръб и абсолютно непредизвикани.
Само за около 70 години сърбите и Коминтерна успяха с терор да подменят познанията по история и “самосъзнанието” на доста от българите от Вардарска Македония, самоопределящи се като македонци.
Демокрацията в България за съжаление бе осъществена по изкусно планиран антибългарски сценарий,а във властта бяха инсталирани политици,които и в момента продължават да провалят България, в интерес на чужди сили и съседни държави.
Не се говори и нямаме сериозни контакти с другите съвременни български държави-републики в състава на Руската федерация и извън нея-Татарстан,Кабардино-Балкария,Северна и Южна Осетия,Чувашия.
За победата над Волжка България,на която Русия е плащала данък около 200 години, Иван Грозни построява главният православен храм на Русия в Москва на Червения площад-Василий Блажени.
От Иван Грозни до последния руски император Николай II,в титлите на руските императори фигурира и Княз на българите.
Автор: Йордан Халачев
Източник: Уphalachev
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
